автор: Veselin

Точно в момента, в който си помисли за нея, едно момиченце откъсна твърдата част от крилото на калинка.
На три хиляди километра на север, две коли катастрофираха, а в месарницата отсреща червендалест латионоамериканец прихвана някакъв вирус от заразеното месо, което му бяха доставили...

Точно в момента, в който си помисли за нея, едно момиченце откъсна твърдата част от крилото на калинка.
На три хиляди километра на север, две коли катастрофираха, а в месарницата отсреща червендалест латионоамериканец прихвана някакъв вирус от заразеното месо, което му бяха доставили.
В тоалетната на новооткрития ресторант на Нойдорферщрасе, сервитьорката, която работеше от няколко дни там, се сношаваше с един от клиентите, и пантите на вратата скърцаха ужасно.
Общо взето, денят си започна съвсем нормално.
Изми си очите и се погледна в огледалото. Скулите му бяха подпухнали и забеляза няколко спукани капиляра в окото си. Беше му все тая.
На слизане в мазето за пореден път го лъхна миризмата на влага. Изкара набързо колелото и го затътри по стълбите. Беше кално и гумите му бяха меки. Не помнеше кога го бе карал за последно. Доста неща не си спомняше, ако трябваше да бъде честен. Особено пред себе си.
Врътна педалите, които изскърцаха, тъй като отдавна не бяха смазвани и се отправи към близкия парк.
Нямаше начин да му излезе от съзнанието.
Една птичка се изцвъка върху звънеца на колелото, а в този момент, дете от близката площадка се втурна да гони топката си, която се бе озовала на велосипедната алея.
Когато натисна звънеца, който беше на пружинъчен механизъм, птичето ако го опръска в окото и за миг загуби контрол върху управлението на велосипеда.
Възрастната дама от близката сладкарница току си бе закупила сладолед с две топки „страчиатела” и шоколадова фуния и излизаше да подиша малко свеж въздух, когато колелото се блъсна в нея и й я бутна на земята.
Сладоледът се размаза върху стъклото и на другия ден, момчето, което отговаряше за въпросната улица, щеше да го изчегъртва старателно, докато не възвърне предишния си блясък.
В момента, в който се осъзна и позазмаза птичето щастие по миглите си, така че все пак да може да види какво се бе случило, бабата го удари с дамската си чанта по главата и си тръгна накуцвайки.
Опита се да се надигне, но го заболя коляното и се наложи да се подпре на близкото кошче за боклук, върху което някой се бе изплюл. Избърса се в крачолите на панталона си.
Беше на две пресечки от мястото, където работеше. Чудеше се дали все пак да не намине да я види.
Точно до сладкарницата имаше магазин за цветя, до който едва се дотътри.
Продавачката, която бе деветнадесетгодишна, и чиято ризка беше на път всеки момент да се пръсне, под напора на стегнатата й гръд, изпилваше внимателно маникюра си и издухваше миниатюрните парченца нокът с неподправен финес.
Попита я дали има левкопласт, и след като узна, че няма, се задоволи с това да закърпи драскотините си с цветното тиксо, което тя услужливо му подаде.
После я помоли да му направи букет от маргаритки, който подари на първата срещната жена на улицата. Или травестит. Не беше сигурен.
Все пак се реши да намине да я види.
Влезе в завдението и си поръча халба мътна бира.
Докато чакаше да го обслужат и шареше с очи, се почувства гузен, че е отишъл. Запали си цигара и тръсна в пепелника.
Не знаеше дали иска да я вижда. Нито какво щеше да й каже.
Пулсът му внезапно се ускори, а скърцането на близката врата му се стори повече от натрапчиво.
Все пак не му се щеше да спира, защото не беше сигурен, дали туптенето в гръдната област няма също да спре с него и да си отиде от тоя свят по един наистина нелеп начин.