автор: samin

На Маргарита Динева

Пловдив е град на съкровенните мечти
в който те се сбъдват,но само ....почти.
С много жени,сладки, се запознавам
а после на фантазии се отдавам.

Ето,запознах се с кралицата Марго
- тя с усмивки подхрани моето его.
Но сега само зъбките й бели виждам
и нищо в рими не мога да съзиждам,

защото снимката,бездушна,ме гледа
и не отзовава се на друга сгледа.
Принцът,от мечтите,в мен не намира
а сърце ми вехне по нея,умира.

И сега във фантазии си отмъщавам
- в сънища,с нея,секса упражнявам.
Но и там тя да се измъкне все успява,
та на лицето усмивката ми угасва.

Така получи се и с Магдалена
- с древно име,дошло от Палестина.
Имената са били обожествени
- бомби,в сърцето бедно заредени.

Боже,смили се поне веднъж над бедняка,
че в харема с пръсти да си щрака
сред пловдивчанки,много сладки и красиви,
услаждащи очите стари,нежни диви.

Тогава щастлив ще бъда,както в рая,
с женички,палави игрички,ще играя.
Душата с прелести ще се облажава
и на дейност,похотлива,ще се отдава.

Чувал съм че похотта май е много вредна,
в болница може,от любовта,да легна,
но сладостта жертвите си ги заслужава
че живота,при секс,само се удължава.

Може и една само,боже,да целувам,
щастлив в прегръдките й да полудувам
- аз и с нея ще бъда като в рая,
а с Маргито ще отлетя в безкрая.

Молитвата гореща,боже,ще повтарям
- в душата женска вечно да се разтварям,
сладостта й да пия в упоение
и за рими да получа вдъхновение.

Бургас,18.03.2007 г.