автор: Konx_Ompax

Ако сивото се изчерпва със самотата, то синьото умира от студ. Така му било писано. Студен цвят, най-студеният. И в същото време хората, които винаги търсят топлото го срещат по-често от всеки друг цвят - в небето, в морето... Може би това е причината вярата да е синя на цвят.
Като бях малък, тръпнех в очакване на "Милион и едно желания", защото даваха "Синьо лято". А Леонардо пък беше най-известната костенурка-нинджа (аз, да си призная, повече харесвах Донатело) - и носеше синя лента. Затова като си спомня за детството, си го спомням в синьо. Бебешко синьо. Какво ли кара майките да си обличат момчетата ПРЕДИМНО в този цвят? Ами защото като са още малки не се различават полово, та да им е лесно на околните... май това беше.

Хубавото на синьото е, че може да дава живот. Ако не беше то, зеленото нямаше да съществува, например. И лилавото също. От това на синьото обаче не му става по-топло, даже напротив. Дори в дъгата то е принудено да стои между тези два цвята... И никой не го пита дали му харесва. Защото това си е голяма отговорност.

Като основен цвят обаче, на него му е удобно с повечето други цветове. С други думи, синьото е подчертано комуникативно. Защото има сини очи. А сините очи са желано нещо, дори при хората с тъмна коса, не знам защо... Само с кафявото не се обичат много, но за това вероятно си има някаква причина.

Чистота. Глад за чистота и свръхчувствителност. Предразполага към самовглъбяване, когато е правилно дозирано и с него не се прекалява. Минете ли границата, обаче, става далечно и безразлично, също като небето.

Филмът го разбрахме. А музиката? Музиката в случая е в нюанси. Защото синьото има много различни лица. Но във всички случаи Жан Мишел Жар мисли в синьо. Във всичките му нюанси.