автор: Hemu

( Разказ в рими )


Прекараха и в къщи интернет,

то младите не можеш ги разбра.

За какво ли им е този нов адет,

къде виждат от това смисъла?

По цял ден снахата нещо трака

казва ми: „Пиша, мамо, стихове”.

Брей, бравос, пък сина да чака,

да му родява и да гледа синове.

Един ден седях си у дома сама:

гледам, на монитора нещо мига,

някакъв там „Бонд” пуска писма

и човече жълто закачливо смига.

Ала понеже някога, на младини,

машинописка бях, та ги отбирам,

написах му една две добри думи,

оттук-оттам, почнах да разбирам.

И този човек като се разприказва,

ама пише, каквото му е на душа,

„как, какво, защо”, взе да разказва

и аз отвръщах му де, човещинка.

Продължихме ние почти всеки ден

да си пишем с този господин така,

добре, че дядото, моят благоверен

на работа все беше, а не у дома…

Продължихме, като че месец-два,

то хубаво било човек да сподели,

пред някой да отпусне своята душа

а и смях да има малко, на старини.

Един ден, разговора бяхме спрели,

прибра се мъжа ми, по рано у дома,

(той работа във една зала си намери)

и казва: – Не мога повече така, жена!

Ние с теб не разговаряме, Анастасия,

ей така да поговорим, като по преди.

Аз се запознах с една жена, не крия …

Осъзнах какво искат днешните жени.

- Прав си, Бончо, и аз скоро осъзнах,

че не винаги съм била добра със теб.

Мъжете че също имат нужди разбрах

от разговори с един мъж от интернет.

- Така ли, че и аз там я срещнах, мила.

Не съм я виждал, името и е Ани-Мари,

колегата каза: „Тук всеки се прикрива,

ти името от Бончо на Бонд си смени”.

Каква тя стана, дали да ви разправям?

Смях ме напуши, аз бях… Ани-Мари.

Оказа се че Бонд май добре познавам.

Казано направо – интернет ни сближи.

21.02.2007