автор: Hemu

Отстъпвам ти фигурите бели...
почвай, днес ти ще си на ход.
Очите ми на теб са се спрели:
мисли и действай, но с подход.

Започваме с пешките войници:
една ти вземам и ти една вземи,
но спираш, оглеждаш за кибици -
няма никой, в играта сме сами.

Да махнем тук фигурите черни,
с един цвят нека да играем днес
и без рокади, те са непотребни,
сега ни трябват хумор и финес.

Всяка пешка ще бъде като дреха:
една след друга излизат от игра,
за да достигнем накрая до успеха
ще махнем от полето всяка фигура.

Пристъпваш по чернобялата дъска,
на бял кон идваш, да ме завладееш,
две напред, едно в страни, правила -
познаваш ги, играта ти владееш.

Като галантен офицер в диагонал
настъпваш, атакуваш, но със роза,
тънкостите на играта си разбрал -
излишни са маски, фалш и поза.

Използваш топа, вървиш напред,
стремиш се да сломиш защитата,
с праволинейна походка и напет,
опитваш се да стигнеш царицата.

Достигаш ме и шех ми обявяваш:
предавам се, щом искаш ме вземи.
Усмихвам се, нима не осъзнаваш:
играта наша пак свърши със реми.

26.11.2006