автор: Elbereth

Сърцето ми тупти, тупти,
изхвърча.
Устните, задъхани, по тях крило
на пеперуда пърха.

Очите, огледало, светят и искрят,
от душата отразени,
а пък тя е окрилена,
чувства се освободена.

Това чувство, що не бих сменила,
дали е нетърпение?
Не беше тъй..., как ли бих определила
аз мойто вдъхновение?

...Любов!
И дори, когато няма нищо видимо,
сърцето си остава влюбено
и осветява цялото кълбо.