автор: TheViktorian

Райчо блещи са утгори,
стичка пеи, та говори,
със зилену фъф учити,
ма застреляха тревити.
Кату стъклен е прусторъ,
разтъжи ми дажи взоръ.
Агаля подухва хладът,
сички ядуви отпадът.
Руйно ромули путочи,
мряна щураву путскочи,
а утсреща се мерна
лека пръгава сърна.
Разтупявъм са и сядам,
тъз природъ обужавам.
Аз за нея дни наред,
мога да редя куплет
и шъ кажа най-пудред:
Сичку хубау, красиво,
е таковъ, щот е диву.