автор: Victoria

Когато луната е с намръщени очи,
дъжд от тъжни звезди на земята вали,
приютява ги локвата в облачната си кал,
обсебва сърцата им с мрак и печал,
и увисват обесени белите мечти,
на клоните на неродената пролет,
камбанено момиче с мокри криле,
погребва несбъднатия си полет,
в душата и слънце с черни лъчи,
обсебва хищно бялата надежда,
но в ъгъла на разплаканите и очи,
нова луна с ласкави очи се вглежда,
и когато нов дъжд от небето завали,
ще падат не тъжни, а весели звезди,
в белите си длани тя ще ги приюти,
и с тях към нови мечти ще полети.