Основите на моята житейска философия,
както и на политическата ми ориентация,
бяха положени още в моето детство.
В училище играехме футбол, разделени по равно
на червени срещу сини фланелки.
Но леля ми Маргарет ми беше подарила
една стара фланелка на Блекбърн Роувърс,
купена евтино от някаква разпродажба
(черно-пурпурно каре) (1).
Беше доста странно, че само аз носех екипа на Блекбърн,
но все пак тогава живеехме в Нотингам,
което си беше истински тест за всеки верен фен на Роувърс.
Естествено, повечето деца афишираха своята преданост
към любимците си от Манчестър Юнайтед, Нотингам Форест,
Ливърпул, Манчестър Сити и Челси(2),
претендирайки да са Джордж Бест(3), Родни Марш(4),
или някоя друга звезда.
Аз винаги бях Ралф Айънмонгър,
вероятно най-кльощавия ляв бек,
играл някога за Блекбърн.
Това, което другите деца така и не разбраха,
бе че, докато те вече бяха закрепостени към едната страна,
аз все още имах свободата да избирам.
Можех да играя за червените или за сините.
Даже понякога сменях отбора на полувремето,
без да кажа на никого.
Понякога се чудя,
дали леля Маргарет не беше дълбоко законспириран анархист.
1. Вероятно става дума за резервен екип на Блекбърн, тъй като този отбор играе със синьо-бели раирани фланелки.
2. Отборите на Ман. Юнайтед, Нотингам и Ливърпул играят с червени фланелки, а тези на Ман. Сити и Челси – със сини.
3. Джордж Бест (1946-2005) – звезда на Ман. Юнайтед от 60-те и 70-те години на миналия век. Носител на “Златната топка” за най-добър футболист на Европа през 1968г.
4. Родни Марш – звезда на Ман.Сити от 70-те години на миналия век. Известен още като “Принц Клоун на английския футбол”.