автор: paramour

В ярък плам,
от любовта горяща,
стоя си сам
с душа любяща.

Чакам или търся
някого не знам,
но стоя си тука
все тъй сам.

И все така - в тъмнина
стоя облечен аз в дим.
Стои и страда моята душа,
че бил съм някога и син.

А сега... Сега се крия в нощта,
крия се в плътната тъма,
търкам раните си от кръвта,
чувствам странна хладина.

Но не изпитвам самота
и не чувствам студ
от дупките на любовта.
Мисля само, че съм луд.

Потънал в пропаст от печал,
човешки крак не стъпвал там,
аз грешката си осъзнал,
завинаги оставам сам.

Но чакам още в тъмнина обречен,
чакам аз в нощта тъй тъмна,
стоя си сам - човек наречен
и чакам тъй да си осъмна.

И в любовен огнен храм
аз търся друг човек наречен,
но стоя си долу все тъй сам
на вечна самота обречен.

И забравих, че съм тук
и за вечната тъга.
Мисля си, че този друг
всъщност е лъжа.