Сладка ме наричат,
Дулсинея аз съм.
Мене иска моя дон,
тъй като харесал ме е -
както породистия му кон.
От Тобоска към Ла Манча
с него ще ме води той.
Няма да избягам аз...
ще да му пристана.
Зер,орисията ми да е такава -
ризница да му тъка на стана.