автор: igeo

„Балканите са девет вятъра и половина”
                                  Византийска хроника, ХV в.

Одрински ленив следобед
с наргиле и броеница.
Улиците му са криви улики
към мързела на историците...
После - мерената реч на тостовете,
географията с чудните истории.
Мостовете...
И кафе машината, която рецитира,
балада за джезвето на везира.
Въздухът е пълен с мистика
и със мастика
все от тази топла област – Астика.
Обобщаваме се,
душим се,
измисляме се:
           домнулът говори македонски,
           както и внукът на Скендербег,
           македонецът е тих пелтек,
           атинянинът е с поглед магнаурски
           сърбинът превежда турски...
Развързва мързела си
този Охридски следобед.
Този Солунски следобед
си е чист конгрес на ветровете.
А стените му играят на графити – и са
и сякаш половинката
в онези девет вятъра от летописа.