Сънувах сън прекрасен-
сред лъчи родената вода
носеше листенца доброта,
на въздишка вятърът приличен
потапяше се меко в тишина.
Събудих се- в градина чудна
попаднал бях и слушах песента
на ангел-красота
на неземно същество приел
със сърце, изпълнено с любов.
Спокойствие, блаженство, радост,
главозамайването, че съм жив,
че виждам те- мечтата моя,
обзеха ме в тоз миг щастлив.
Аз вятър бях и носех тишина,
вода бе ти, изпълнена с добро,
и заедно в прегръдка нежна
с една целувка ний създадохме света
и с "обичам те" открихме вечността...