автор: CHARLY

защо ли
толкова повярвах
и се доверих
мислих си
че няма нищо
което да ни раздели
а бях спокоен
че дори и ниЗки
страсти и влияния
зависти изказващи
съболезнования
няма да ни спрат
в релацията
на естествените
земни усети
и чувства
в градацията им
или поне
във съхранението
на човешкото доверие
плътта е недокосната
целувки нецелувани
милувките подминати
нежности изгубени
мигове неизживяни
а очаквани с надежда
всичко тук
на пух и прах
до ревност ли
свенливостта ти
всичко свежда
или емоцията е нетърпелива
и адреналина се разрежда...
чувството ако го има
ч а к а
времето не търси
и часовници не гледа
не пресмята
полза има ли
от срещи единични
смисъл има ли в писма
и всекидневни притчи
дано се лъжа
но сега
както предсказах
сякаш
любовта си тръгва
още недошла
обичта замира
само е
т
ъ
г
а