автор: mishle

НАЧАЛОТО

Слънцето се било излегнало на един пухкав облак. И сънено показвало своето носле, когато изведнъж чуло песента на петлите, която долитала от земята.
Слънчо отворил сънени очи, разтъркал ги и се протегнал, усмихвайки се. “Какъв прекрасен ден ще бъде днес”- си помислил той- “ личи си още от сутринта”. Слънчо станал от своя мек облак и разперил хилядите си лъчи над земята. Всяка сутрин той огрявал всички- и малки, и големи. Цветята и тревичките разтърсвали крехките си телца и се усмихвали на Слънчо, а то ги галел с топлите си лъчи. Малките буболечки излизали от своите дупчици за да поздравят Слънчо. Те миели личицата си в росните капки паднали от листенцата на цветенцата. Почвата била приятно влажна. Птичките пеели сладко и се гонели между клоните на дърветата опуени от цветния мирис на любовта. Пролетта тъкмо била дошла. И всичко се развихряло в своя жив ритъм.
Слънчо решил да обиколи наоколо и да разгледа дали има нещо ново и да поздрави всички със своята топла усмивка. В едно малко селце из китна България животът също тъкмо започвал своя забързан ритъм. Петлите пеели своята събуждаща, красива песен, кучетата лаели...всичко се било събудило за работа. Времето за сеитба наближавало. Всички селяни били забързани да идат на нивата преди да е напекло и да е станало обед, само едно семейство в селото още спяло и изобщо не му пукало кое време е. Това било семейство Марковски. Те си нямали нива, имали две кокошки, една овца и една градинка засадена с домати, даже градинка е меко казано имайки в предвид огромната и площ, но подробности.
Семейство Марковски били известни с производството си на домати, едни от най-вкусните и сочни домати из цяла България. Тайната била в почвата, която била естествено плодородна и в разтвор, специално приготвен по тайна семейна рецепта, с който наторявали почвата. Старият Марковски нямал деца. Сам с жена си той се грижел за доматите и къщата си. На бедният селянин нищо не му липсвало, освен чедото което щяло да поеме семейното имущество. Един ден старият Марковски легнал болен и жена му се разтревожила. Вечерта тя отишла да викне местния лекар. Дошъл той. “Е, докторе какво му е на мъжът ми?” –попитала тя с разтревожен, зоповеднически глас. Докторът отговорил “Физически мъжът ви е в добро състояние, но нещо ужасно го тревожи.” “Ах, божке!”- възкликнала тя. “Не се тревожете, той ще се оправи. Препоръчвам му само повече почивка и да не се напряга много, много”- успокил я доктора. “Добре, добре.”- казала жената и изпратила доктора до портата. Минали няколко дни Марковски не се вдигал от леглото вече пета седмица. Жена му се грижела за животните- кокошките, давали необичайно много яица; за градината- която дала богата реколта, което пък от своя страна значело, че ще падне добра пара. Жената била щастлива от този факт и отишла при мъжа си и му рекла “Мъжо, тази година е много добра за нас, само и ти да оздравееш, и всичко ще е идеално”. Мъжът и се опитал да се усмихне и рекъл “Да, жено....да...и едно чеденце да имахме...еххх...” “Да...да имахме”..и двамата съпрузи се замечтали. Слънчо надничал през прозореца и слушал какво си говорели старите селяни и му дошла една идея...
На другата сутрин стопанката на дома открила в градина не естествено голям червен домат, направо като тиква. Тя направо ахнала- “Ах, Божке, що за чудо е тва!”- не можела да повярва на очите си. Той бил толкова красив и ярко червен и огромен. Тя отишла до го пипне... сложила ръка върху гладката му повърхност галейки го и поклащайки глава тя рекла- “ Бре, бре бре...цццц... не сънувам, май... само да кажа на Петьо, леле...” – и тя се опитала да го откъсне ... дърпала.. дърпала... докат накрая не го откъснала и го занесла у дома си. Сложела го на масата и извикала мъжът си- “Петьоооо... Петьооо...ела да видиш кво чудо...” – не довършила мисълта си тя... и сякаш домата помръднал... “Оле, Божке!!” – възкликнала тя... В този момент Старият Марковски влязъл в стаята и щом го видял, не могъл да повярва на очите си - “ Що за чудо е т’ва ма, жено?!!”. Недоумявайки какво да му отвърне, тя се усмихнала и казала “Най-големият домат, който съм виждала и даже преди малко помърдна”.... Той я погледнал изненадано и рекъл - “ Ти си се побъркала, ма!” След което взели по един стол и седнали очудено да гледат огромното недоразомение на природата...Очите им били вперени в домата. Гледайки го им се сторило, че домата им се усмихва .” Видели, ма? Тоя домат се усмихва?!!”- казал мъжът, “Много необичайно настина!”- отвърнала жената , “Да, за домат...хихихи...”- засмял се той. В този миг Слънчо надвесил нос над прозореца на семейство Марковски, гледайки ги той пратил Слънчевата фея. Тя се плъзнала по ярките лъчи на Слънчо и ХОП!... направо в стаята при очуденото семейство. “Здравейте!”- рекла феята покланяйки се. Старите селяни се очудели като виделя изящната, малка фея, която пърхала със златистите си крилца пред очите им. “Коя пък е тази? И от ‘де се взе”-възкликнал старият Марковски. Жената свила рамене ... Тогава Слънчевата фея се доближила до тях и им рекла -“За какво дете сте мечтали? Момиче или Момче?” Жената отвърнала стреперещ глас -“Момиче”. Слънчевата фея се завъртяла и тупнала с вълшебната си пръчица огромния домат. В мига на това действие, той се превърнал в красива, стройна девойка, с много сладки румени бузки. “Това е вашата дъщеря, грижете се добре за нея”- посъветвала ги тя- “ не я излагайте много пред хорските очи и в никакъв случай не позволявайте на някой момък да я целуне, впротивен случай ще я изгубите”- предопредила ги тя. “Добре”отвърнали стопаните. ПУФ! и феята изчезнала. Както и казали сем. Марковски се грижели много за своята дъщеря. Приели я изключително топло. Наричали я Мими. Тя била много сръчна и добра. Нямало нещо, което да не може да свърши. Сякаш нямала недостатъци, освен един- била страшно любопитна, все искала да излиза навън. А точно това и било забранено. Но въпреки всички забрани, тя успяла да издебне подходящият момент и през един хубав, слънчав следобед успяла да излезе...Било от онези хубави, топли майски следобеди през които на човек му се иска единствено да се опъне едно хубаво на слънчице и да му удари една следобедна дрямка... точно това бил и момента, от който се възползвала нашата героиня... Тя открехнала бавно и колкото се може по тихо старата порта и бавно се изнизала навън... с бавни тихи стъпки... тя преминала и през външната порта.. след което радостно се затичала към селската чешма, където обикновено се събирало цялото село...
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...