автор: rupani

- Ния може ли да се обади?
- Няма я.

Беше на поредното запиване в ателието на шефа. Там се целунаха за първи път, бяха пияни. Всички бяха пияни.
Танцуваха в тясното пространство между масичката и табуретките - имаше място само за една танцова двойка.
После седнаха, после всички си отидоха, после той разкопча панталона й, вече се развиделяваше, беше студено, но те не усетиха студа.
После отидоха да спят в общежитието, при Маргарита. Спаха там цял ден и накрая се любиха скришом от Маргарита, която спеше на съседното легло и се правеше, че нищо не забелязва.
В къщи му вдигнаха скандал – нямало го беше цяла нощ и цял ден. След два часа той пак отиде при Ния.
Тя беше щастлива. Даде му телефонния си номер в Смядово.

- Ния може ли да се обади?
- Няма я.

Нова година той не посрещна с майка си и баща си, както обикновено. Отиде в Смядово.
Пътува на връх Нова година. Полунощ го свари във влака.
Сам.
Пишеше тъпи стихчета на една забравена хартия в джоба си. Забавляваше се.
Пожелаха си “Честита нова година!” с кондуктора.
На гарата го чакаше Пламен. Купонът в хижата вече бе пред края си. Всички бяха пияни. Най-пиян беше Тодор.
Разпределиха се по стаите. Ния му каза да отиде да види Тодор.
Тодор си беше легнал. Гледаше го с особен поглед.
Нямаше омраза в този поглед, а само безсилие. Безсилие да се противопостави на приятелството, свързващо ги още от гимназията.
Тодор се опита да го хване за вратовръзката и да му удари шамар. Нищо не се получи. Перуката на Тодор се килна на една страна и стана още по-нелепо.
Нищо не си казаха. Тодор се обърна към стената.
Той го зави с одеалото, излезе от стаята и отиде при Ния, която вече го чакаше в леглото.
Каза му, че Тодор се опитал да удари шамар и на нея. Наговорили го били... Каза му, че веднъж даже била лежала гола до Тодор, но той нищо не бил направил... Не му беше трудно да повярва, той знаеше как Тодор търпеливо понасяше всички любовници на Ния.
Решиха, че първото им дете ще е момиченце, със сини очи, като неговите и ще се казва Ана-Мария.

- Ния може ли да се обади?
- Няма я.

На връщане минаха през дома й. Тя му показа ателието си. Видя и баща й. Връзката им все още бе твърде нелегална, за да се запознава специално с него.
Към Търново пътуваха с едно трабантче. Почти през целия път мълчаха, макар да бяха нагъчкани като сардели.
Той не направи опити да завързва разговор. Ще им мине.

- Ния може ли да се обади?
- Няма я.

Баща му имаше много безплатни минути по телефона. Той се бе разбрал с Ния да я търси, за да не се набутва тя.
След около седмица си уговориха среща в Павликени. В апартамента на леля й.
Зимата не беше особено студена. Даже нямаше сняг. Ния го посрещна на гарата и отидоха в апартамента.
Тя все говореше, пиха малко вино, той трябваше да отиде при нея и да започне да я целува.
Тя му каза да мине през банята и си легнаха...
После се качиха във влака и заедно се върнаха в Търново. Този път уцелиха топъл вагон. През цялото време бяха прегърнати.
Отидоха на гости на една нейна роднина, която живееше близо до стадиона. Казаха й, че ще се женят. Почти цялата вечер си приказваха – Ния и жената. Той стоя, стоя и се усмихва, и накрая си тръгна. Целунаха се на изпроводяк.

Върна в къщи пеш. Как щеше да каже на техните? “Ще се женя!”
Ния беше с три години по-голяма от него. Той беше само трети курс. Къде щяха да живеят? Той нямаше никакви доходи...
Не им каза нищо.

- Ния ...
- Няма я.

Всяка вечер й звънеше. Трудно се свързваше. Звънеше по десет пъти. Накрая се обаждаха все баща й, или майка й. Ния все я нямаше.
Неговите се правеха, че не го забелязват как стои до телефона като препикано мушкато - всяка вечер.
Минаха две седмици.
Минаха още две.
Той не спираше да звъни. Сякаш не знаеше, какво ще му кажат. Всяка божа вечер, в седем часа...

- Ния...
- О, здрасти!
- ??? Къде се губиш?
- Амииии, аз малко се поожених.
- ??? И за кого?
- Ами за едно приятелче...
- Е..., честито!
- Ами, като дойда в Търново, ще ти се обадя.
- Супер! Ще чакам...
- Ами аз съм с мокра коса, трябва да отивам на топло... Чао!
- Бай!

Сложи слушалката на вилката.