автор: etanolii_spiritonov

Ей, Регино, ни са крий, ма.
Ни ма глей, чи зглядам диф.
Ут гурата слазям, ский ма.
Ну иначи съм пич красиф.

Два деня из гурата бродих,
рикия люта смуках там.
В трънаците са драх и бодах,
са въргалях кьоркютук пиян.

Сига накъм риката ша завия,
към оня скришен вир длибок.
Ваф вудата да са поумия,
шса бухна със изяшен скок.

Самичак там ша са пляцикам
бес дрехи в бистрата вуда.
Та затува сига та викам:
Ила и ти натам. Ила.

Аку додиш, шта помола нящу -
по-първо са утбий у нас.
Земи путури, риза, гащи
и дониси ми ги тугас.

Чи ся съм мърляв куту нерез,
и чак кат са умия и приублека,
шса убедиш и ша разбЕреш
какво й чувешка красота.

Пубръзай и нидей ся пипка,
чи туй сига кат прочитат,
мумите ваф индянска нишка
кам риката шъ са зафтекат.

Пубръзай, начи, да си прърва ти.
Ша стани некуя бела ти казвам,
чи къфто съм дубър и услужлиф
съфсем ни мога да отказвам.