автор: mattea

Опитах се да те обичам умно
и даже да се любя подредено,
Да не тъгувам в нощите безлунни
и бъдещето светло да приемам.
Но ти не си картина или птица
или герой от приказките стари,
а аз не съм разплакана девица -
принцесата с хилядата воали...

И любовта ми пърха неразумна
и съвършено неуравновесена -
неизвинима, черноока, блудна -
щастлива, любовта ме е превзела.
Праведни и морални са звездите-
душата ми изстива уморено..
Тъй правилно без теб минават дните,
че може всеки друг да ги живее.