Строшени парченца се сипят
кристалчета разбито сърце
като тихи далечни звънчета
отломките нежно звънят
В земята бавно попиват
безшумните мъжки сълзи
в незнайна вселена отиват
зад тежки вековни врати
Мъглата самотно се стеле
обвива нощта в пелена
мракът живота ще вземе
душата остава сама
Кристалчета време изтичат
преброени са земните дни
секунди не спират да тичат
живота безспир си върви
Безценните мигове губим
далечни, тъжни, сами...
Обречени самотно скърбим
а броени са земните дни
Сърцето страда самотно
жестока е тази съдба
пленено диво животно
гърчи се то в самота
Кристалчета тихо се сипят,
частички разбито сърце
за една само те молят
милувка от твойте ръце..