автор: azz

Познаваш ме
по устните
на моето притихване
когато
поруменявам като буря
обла
със облите проекции на
допир между мислите
пенливи са тогава
ноздрите ми,
вдишват те
до синьо
до безплътност
и
надолу
прозрачното
от себе си събличам
потъвам в тъмното
опиващо се стичам
на пресекулки по бедрата ти
привидно ми приличаш
на гръмотевично
разтваряне по съмнало
разцепено стенание
на облаци
ожулени
от блеснало привличане
в дробОвете на
най- високите небесности.
и семето
отложено в отварата
от хищните ми дробове
пиперени прашинки
отразени
в дълбокото на чаша блъди мери.
поръсвай
кълновете
на изгубеното си съзнание
за мен.
полепнал по хрилете ми разтворени
ме дишаш
и ме познаваш.
По устните.
А капките се стичат