автор: bedstvieto

Каквото искаш още , Господи !
Какво още искаш , дяволе ?
Душата ми ли разкъсана да прибереш ?
Нима я искаш , за да ми го върнеш ?
Лицето му за миг да видя ...
Нозете му да прегърна
Устните му да погаля...
Всичко ли трябва да ти дам , за да го върна ?
Останаха ми две деца
и сълзии в тях да се удавя ...
Сълзи ,
морето , голямо , солено е ...
Пуст да опустееш , дяволе !
Отне ми го , разкъса ми сърцето !
Остави ме сама ,
да вия срещу вълците и срещу луната
Без сила дори и да умра ...
Защото двама ,
те на мене чакат ...
Останаха ми две деца ,
да кърпят болката на самотата .
Не помня от кога не съм спала .
Не помня от кога не съм яла
Не помня от кога кървя ...
Пуст да опустееш !
В пъкъла да се продъниш , дяволе !
Вечно да гориш , че ми го отне !
Че за твоя пъкъл го поиска .
А мен сама остави ...
Какво не бих дала пак да ме прегърне .
Да ми се усмихне ,
да се върне ...
Какво не бих дала да чуя гласа му ,
да се обърне
да не виждам само в сянката
контурите на неговото тяло .
Да не топли само спомена моето тяло . ,
Върни го , дяволе !
Поне веднъж добро стори !
Върни ми го ,
и нека Господ ми прости !