Тази вечер е нещо специално...
Като извод след трудна година.
Бледи, лампите вън се прозяват,
зад стъклата-немити през зимата.
Откроени, трептят силуети
на цветя, със прораснали корени.
Те пораснаха. Аз се смалявам.
/Дано само в очите на слепите./
Подарих ти година. Безданъчно.
Безвъзмездно. Без трупани лихви.
Откровено, момичешки глупаво.
За такива не пишат сонети.
За такива, дори премълчават,
в споделени на масата подвизи.
Е, сполай ти. - би казала баба ми.
Аз обаче съм по- многословна.
Неримувани, кръвните тактове
ме изкарват от благоразумие.
Уморих се. А под чертата,
се изписва все твоето сбъдване.
Уравнение – дълга кобилица.
А ведрата - ту пълни, ту празни.
Тази вечер ми е равновесната.
Утре пак ще ме хванат дяволите.