… И тихо ще влизам в душата ти,
възкръснала заедно с виното -
и кръчмата аз съм, и черквата,
на твоето мъжко безволие.
Къде ще избягаш?
От вените
ще смъквам ненужните пластове -
и песен ли там ще съм, болка ли -
но няма да бъда мълчание.
И нека простена по устните
с любовния смут на лозарите,
със сладост под слънце узрявала -
жена -
по-желана от нафора.
Във топла пръст кърмен е коренът
и пари ми лятото в пазвата -
премръзнеш ли в сивите делници,
да стопля очите подгизнали.
Налей ме разискрена в чашата
преди да превърнеш сърцето си
във тъмна и тясна къртичина
без път за обратно излизане.
Да бъда пиянство на пръстите
и мекият допир на кожата,
коси водопадно разбудени
от тихия свян на ръцете ти.
И грях съм ти аз,
и причастие,
и твойте два мига безвремие,
надежда, че има обичане,
отвъд камертона на дните ти.
22.01.2007 год.