автор: biser4e

Мамо,
ще е странно да напиша,
през погледа си вече на жена,
че някак неусетно заприличах
на тебе... И внезапно те разбрах.
... Че женското сърце побира
тревоги, обич, радост, страхове.
Но няма тъй дълбока мисъл,
магията Жена да побере.
Че може посред бързащия делник
за малко да забавиш свойта крачка -
да се усмихнеш тихичко на себе си,
защото и без друго заслужаваш,
минута, във която се обичаш.
Че малко грим и подходяща рокля
(цветът И да отива на очите),
разбира се, и пеещите токчета,
и капка непринуденост момичешка,
която да загатва същността ми
и съм... желана, може би, обичана,
но винаги по малко непонятна.
Че може заради красивата душа,
да е приятел и мъжът отсреща,
докато през невинното в смеха
не влезе мисълта за още нещо.
Че често силата (и безразсъдството),
в живота си мъжът дължи
на женското присъствие до себе си.
Но затова по скоро се мълчи.
И ако някой ден едно признание
полека се търкулне от очите му,
ще бъде всичко...
Исках да ти кажа:
"За мен е привилегия да те обичам!"