Мълчиш ! Живота ми е тишина .
Използва ме ,когато сили нямах .
Нарани ме много , в мен е самота ,
а вярвах ти и много се надявах …
Тъгата в мен корени е пуснала ,
тя е властна , силата и е голяма .
Кътче в сърцето , не пропуснала
изчистила е всичко , там е яма .
Не мога нищо вече да усетя ,
опитвам , търся , не успявам .
Превърнах се на клада , светя ,
от тази светлина се наранявам .
За други светя ,за да им покажа
какво и как не трябва да се случи.
Мълчиш , но искам да ти кажа
че всеки своето ще си получи .
Ти поруга ме , подигра се с мен
въвлече ме в играта си жестока.
Изгорях , за мен живота е погубен …
дано друг не поеме по тази посока .
/ стиха е посветен на всички жени станали бели робини /