автор: rainy

Времето несъществуващо докосваш
или то теб безмилостно краде.

Дали си шут и царедворец,
или гол до кръв от рани крал.
Или ти си времето на оскотял от болка просяк,
сълза на цвете,
мисъл недостъпна,
страх уродлив...
Усмивка, потопена в кал.

Капка дъжд от спомен
или ти си може би самия дъжд...
Пътека без посока,
сянка на илюзия,
музика неизличима,
зараза като огън -
бликнала без смисъл изведнъж.

Подивяла сила -
обзема те скръбта.
Потъваш в черното,
и в спомена.
Забравяш.
Мен,
теб,
нас.
И любовта.

Верен си.
И безпощадно непокорен.
Разкъсваш себе си -
умираш.
Искаш го,
защото си свободен...