Мило непознато момиче,
Благодаря за ласкавите писма.
Питаш кой съм
и с какво интересно мога да те впечатля.
Как да ти кажа...няма нищо интересно.
Аз съм...
Върхът.
Единственият.
Величественият.
Тайнственият.
Жадуваният.
Аз съм мястото, където небето гали земята.
Аз съм мястото, където
женският копнеж преминава в желание,
желанието – в страст,
страстта – в оргазъм,
сргазмът – в спокойствие.
Аз съм обвит в мъгли и студ.
При мен въздухът е рядък и трудно се диша.
Около мен няма растителност
и постоянно бушуват бури.
Много жени са тръгвали към мен и са се отказвали.
Други вярват, че са ме покорили,
защото са се докоснали до мен.
Грешат.
В гъстата мъгла не са усетили,
че са достигнали само до поляната на богоизбраните
в подножието на Върха.
До моето чело има още
малко, съвсем малко...
но непостижимо за никого до днес.
За да стигнеш до мен трябва
да преодолееш себе си.
Да допълзиш до поляната на богоизбраните
и да заживееш с паренето на редкия въздух.
Да се разкъсваш от болка и съмнения,
да пишеш стихове със замръзнали пръсти
и да ги четеш на бушуващия вятър
в безкрайните нощи, когато си мислиш за мен...
... чак до деня, когато си сигурна,
че искаш да ме откриеш напълно и да дойдеш при мен.
Тогава трябва да поемеш дълбоко въздух
и да навлезеш в мъглата, обвила челото ми.
Ще се ориентираш само по усещането за Върха...
Дотук са стигали само най-смелите, но са се отказвали.
Оттук няма връщане назад.
Тук въздухът наистина свършва.
Тук започва смразяващият студ.
Тук е царството на непрогледния мрак.
Тогава трябва да се вкопчиш здраво в мен,
да вземеш топлината от тялото ми,
да впиеш устни в моите
и да започнеш да дишаш заедно с мен.
Аз ще те пренеса до животворното слънце,
непознато за другите.
Чак тогава ще можеш да прошептиш:
“Ние сме върхът”...
...........................
Мило непознато момиче,
Аз не съм за теб.
Аз не съм твоят връх.
Предпочитам
да кажа истината в началото,
за да не бъда гузен по средата
и недостоен в края.
Ти си млада и животът е пред теб.
Твоят връх е другаде,
може би много близо до теб...
Може би ти си в неговото подножие
на поляната за богоизбрани...
Бъди смела. Не го пропускай.
Покори го.
А пък аз...аз ще си остана
Върхът.
Самотният.
Непокореният.