Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 832
ХуЛитери: 5
Всичко: 837

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LATINKA-ZLATNA
:: pc_indi
:: rosi45
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифта(не)обикновено писмо
раздел: Други ...
автор: ID

Мило непознато момиче,
Благодаря за ласкавите писма.
Питаш кой съм
и с какво интересно мога да те впечатля.

Как да ти кажа...няма нищо интересно.
Аз съм...

Върхът.

Единственият.
Величественият.
Тайнственият.
Жадуваният.

Аз съм мястото, където небето гали земята.

Аз съм мястото, където
женският копнеж преминава в желание,
желанието – в страст,
страстта – в оргазъм,
сргазмът – в спокойствие.

Аз съм обвит в мъгли и студ.
При мен въздухът е рядък и трудно се диша.
Около мен няма растителност
и постоянно бушуват бури.

Много жени са тръгвали към мен и са се отказвали.
Други вярват, че са ме покорили,
защото са се докоснали до мен.
Грешат.
В гъстата мъгла не са усетили,
че са достигнали само до поляната на богоизбраните
в подножието на Върха.
До моето чело има още
малко, съвсем малко...
но непостижимо за никого до днес.

За да стигнеш до мен трябва
да преодолееш себе си.
Да допълзиш до поляната на богоизбраните
и да заживееш с паренето на редкия въздух.
Да се разкъсваш от болка и съмнения,
да пишеш стихове със замръзнали пръсти
и да ги четеш на бушуващия вятър
в безкрайните нощи, когато си мислиш за мен...

... чак до деня, когато си сигурна,
че искаш да ме откриеш напълно и да дойдеш при мен.
Тогава трябва да поемеш дълбоко въздух
и да навлезеш в мъглата, обвила челото ми.
Ще се ориентираш само по усещането за Върха...

Дотук са стигали само най-смелите, но са се отказвали.

Оттук няма връщане назад.
Тук въздухът наистина свършва.
Тук започва смразяващият студ.
Тук е царството на непрогледния мрак.

Тогава трябва да се вкопчиш здраво в мен,
да вземеш топлината от тялото ми,
да впиеш устни в моите
и да започнеш да дишаш заедно с мен.
Аз ще те пренеса до животворното слънце,
непознато за другите.

Чак тогава ще можеш да прошептиш:
“Ние сме върхът”...

...........................

Мило непознато момиче,

Аз не съм за теб.
Аз не съм твоят връх.

Предпочитам
да кажа истината в началото,
за да не бъда гузен по средата
и недостоен в края.

Ти си млада и животът е пред теб.

Твоят връх е другаде,
може би много близо до теб...
Може би ти си в неговото подножие
на поляната за богоизбрани...

Бъди смела. Не го пропускай.
Покори го.

А пък аз...аз ще си остана
Върхът.

Самотният.
Непокореният.


Публикувано от aurora на 07.03.2007 @ 15:16:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   ID

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 12:59:31 часа

добави твой текст
"(не)обикновено писмо" | Вход | 7 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: (не)обикновено писмо
от rosy88 на 15.04.2007 @ 19:28:26
(Профил | Изпрати бележка)
шестоъгълник

за всички посоки
има лъчи

твоето горе и моето долу
разтварят крилати очи

за да родят
някоя свръх нова
звезда

дишаме рядко
дишаме - радост

ти тръгваш, нима?



Re: (не)обикновено писмо
от regina (radost6@bluebottle.com) на 07.03.2007 @ 15:28:22
(Профил | Изпрати бележка)
Ама много мразя да се самоцитирам!
Обаче, ти си си виновен!И така ме разсмя, че...направо ти благодаря.

Върхът
Поезия автор: regina

Надменно подветрие, снежен баланс,
навъсени глетчери облаци режат...
Неловкият земен протуберанс,
в окото на Бога, болка бележи.
Върхът, всъщност, само на себе си близък,
не иска да вижда, въобще, алпинисти,
със никой човек, да се срещне не слиза,
че той е Върхът, и велик е, и чист е...
И от висотата на толкова метри,
намусено гледа земята и пее,
с лавинени песни, във вятъра леден...
(нали като Господ, властва над нея?...)
И нищо, че никой не го чува долу,
и нищо, че никой не го и разбира...
(Защо му са някакви глупави хора?)
Той има талант, и песни, и лира...


Re: (не)обикновено писмо
от templier на 07.03.2007 @ 17:22:30
(Профил | Изпрати бележка)
Изкушавам се да цитирам нещо любимо :"Когато достигнеш върха,продължи нагоре." Приеми го като пожелание :)


Re: (не)обикновено писмо
от seso-sms-o на 08.03.2007 @ 10:45:27
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления! А може би момичето е познато...


Re: (не)обикновено писмо
от OxyTanK (oxytank@abv.bg) на 25.03.2007 @ 19:48:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.belabenova.com
Непокореният.

непокорният?


Re: (не)обикновено писмо
от butterfly на 19.04.2007 @ 21:37:11
(Профил | Изпрати бележка)
Здрасти, прииска ми се да си почина в подножието. Да поспя и да си помисля, обичам да мисля, на върха е студено и самотно, може би... Поздрав за необикновеното писмо!


Re: (не)обикновено писмо
от mariq-desislava на 06.02.2011 @ 15:08:01
(Профил | Изпрати бележка)
важното е да имаш самочувствие:)