автор: Ranobudniche

Облечена съм с всичките си прелести.
Във цялата си крехкост съм напукана.
Оплетена във мрежа от безнервие -
по волски някак.
Силна и неука.
Отгледала съм сто градини плевели.
И още две по толкова посявала.
Лехите липсват. С облаци приведени
съм всяко зрънце щедро напоявала.
С изстискване.
По вратните ми жили
додето стадо мравчици полазят.
Безумно ли напрягала съм сили
или безумията само ме спасяват?