автор: milenixloerdi

Падам.

Вървя през този град,
изхабен от хората.
Движа се като насън през площади,
улички и смет -
прескачам трупове.
Блъскам се в стени от лед и камък...

"Виждам капките как падат; бързо, бързо...",
като дъжд се сипят те....

Живота в мен отива си;
със всеки миг преглъщам още дарове...

Тромпети режат въздуха.

Те идват да те вземат - есенните ангели!

Струят от монитора и поглъщат всяка твоя мисъл...
Виждам те потъващ във мъгла;
сърцето и краката ти обрастват с ivy*...

Живота в теб отива си.

Отиваш си....

отиваш си завинаги.

-----------
*бръшлян