"понякога сутрин вярва
в до шест невъзможни неща"*
и оставя косата си
да расте надълго
(далечното припяване
на ловеца
не е погребано
под пластовете
опитомена кръв)
умората да повтаря
всичките онези неща
които нямат значение
дори написани
смачква в пулсираща
топка онова
което той не пожела
да разпознае като свое
претърси стълбищата
таваните
изстиналите вече легла
на сърцето си
любовта е най-тъжният етаж,
на който спира необичащият
*алиса