автор: gore6ta

Пусни ме да летя.
Аз ще се върна.
Така обичам на полета адреналиновия вкус,
На чувството, че пак съм амазонка,
Макар и готвеща вечерята.

Пусни ме да крещя.
След туй ще млъкна.
И сгушена до теб ще мачкам нямо мислите,
Че само тук пристанище намирам,
Макар и тръпнеща за бурите.

Пусни ме да си тръгна.
Чакай на прозореца.
Когато се наситя да лудувам и клада огньове
Ще търся теб, да ми простиш, че идвам,
Макар с опърлени криле.