автор: nafaka

              на Надежда


И тази вечер е пресъхнала
като пръстта в саксията
на твойто цвете.
От няколкото паяжини в ъгъла
нощта е нетърпимо
лепкава.
Убиват ме
усмивката на вестникаря,
мартениците, гевреците,
обувките,
цената на цигарите
и доберманът на съседите,
и липсващите
ненаситни паяци,
разкъсаните им
красиво мрежи...
Стяга ме денят ми,
знаеш ли,
убийствено е
безнадежден.