автор: moonlit

Демонът вселил се в нея,
през черните очи пронизвал,
полял с катран косата дълга,
веждите й с въглен изписал.

Кожата оставил снежно бяла,
блеснала до черното в контраст,
душата й взел, заселил се Дявола,
на съдбата й сложил тежък кръст.

Кармен я наричали хората.
Жените до смърт я мразели,
оплели се мъжете им в магия
и ето че за вещица я обявили.

Затуй в тъмница Кармен хвърлили
та буйния й нрав да опитомят.
Звярът в нея добре не залостили.
Изпуснали го. Как сега да го спрат?

Изкусна прелъстителка станала,
от Господ нямала никакъв страх,
тялото си безсрамно тя продавала,
мамела наред и оцелявала някак.

Демонът в изящна премяна
сеел нещастие под път и над път.
Опитали с любов неколцина
Кармен да омаят и да присвоят.

Не знаели хората що за сърце
се крие в гръдта на магьосница,
че за свободата си може да убие
и с обичта си да дари някому рая.

Животът й бил неравна пътека,
многоброийните рани – смъртоносни.
Черно-бялата хубост е преходна,
но за Кармен все още има легенди.

Може би в едно са се събрали,
в контраст и грозното, и красотата.
Кое ли с другото ще се пребори,
дали по пътя ще му стигне силата?