Намирал красотата в некрасивото,
с наивност детска на живота се радвал,
Артиста му казвали, но не защото
на сцена прекрасното там разигравал.
Намирал цветята в преспите снежни,
в разговор безконечен улавял мига.
Артиста е без маска, не плачел в шепи,
което не виждали други, той виждал..., сега.
Намирал смешното насред тъгата,
на пътя змията настъпвал без злоба,
сам в театър би ви изнесъл и пиесата.
Е, самотно е заниманието на Артиста.