автор: Nadya

Никога не внимаваш, къде точно стъпваш
и понякога ме боли от големите ти крачки.
Вечер, когато се прибираш, поне веднъж
опитай да оставиш пред прага
всички съмнения, недовършени разговори
и онова Аз, което винаги върви пред теб.

Уморих се да обикалям в кръг безпокойството,
да подреждам сутрин хаоса на следобедите.
Търсенето ми е станало хоби,
така съм се пристрастила,че понякога
забравям какво точно търся,
може би реда в който никога не успях
да се вместя или ръкавиците от
миналата зима.

Снишавам се под монолозите,
искаш да направиш права от повторения,
но аз съм вече зад ъгъла, като разминаване
на остарели представи за същност.
Разсъбличам съня си
и давя в кафето съмнения,
обичам го горчиво като събуждане,
като изплъзване навън от
рамката ограничаваща движенията.