автор: hixxtam

Глава 10

      Иван се събуди. Мам се беше свила в прегръдката му. Мислите му го върнаха към вечерта.
      Колко малко му трябва на човек да е щастлив. Запалиха огън. Изпекоха в жаравата пържоли. Земляните пиха уиски и бира, а представителите на Орис натурални сокове. Разказваха за тяхната планета, за изкуствените сателити превърнати в градове, за заселването на двете съседни планети от тяхната система. За междузвездните си пътешествия.
Андрю разказа за САЩ, а Иван за България. Макар и бавно да се ориентираха в непознатата обстановка, те все пак добиха представа за политическото устройство на Земята. Разказаха им за последната световна война, за последвалата студена такава и разделението на два икономическо-политически блока. За балансирането по ръба на острието със заплаха от ядрена война и икономическия срив на едната от системите. За трудния преход, който според Иван все още не е свършил, за създаването на Европейски съюз и трудния, но успешен път на България към членството в него.
      Времето летеше с невероятна бързина. Малко след полунощ, угасиха огъня и всички с изключение на Иван и Мам се телепортираха на кораба.
Мам се размърда. Иван я целуна по челото и тя отвори очи.
- Чувствам се прекрасно – усмихна се тя.
- И аз – отново я целуна той.
В това време компютъра на Мам започна да писука.
- Кажи Изи?
- Време е да се телепортирате. След малко ще започваме.
- След няколко минути ще сме готови – каза му тя.
      Появиха се на рампата в кораба след 5минути. Отидоха в заседателната зала. Изи на бързо ги запозна с обстановката. Борда на директорите се беше събрал в залата. Стан се беше свързал с Марк и имаше необходимата информация от Българското посолство. Изи беше подменил компютъра в кабинета на Марк и сега в заседателната зала имаха функциониращ такъв. Все още не бяха установили връзка, но всеки момент и това щеше да стане. Чакаха само разрешението на Стан, който разговаряше нещо с Том и Кларк.
      Всички заеха местата си около масата. Тиг беше включил системите за контрол. Изи сутринта рано се беше телепортирал до заседателната зала в КИК и беше монтирал дузина камери в нея и около нея. Двамата с Андрю бяха направили проверка за подслушвателни устройства. Не бяха намерили такива, което успокои до някъде Андрю.
- Готови сме. – каза Стан.
- Да започваме тогава – каза Изи и на голям екран на стената се появи залата в КИК. Същия екран имаше и на Земята.
- Здравейте, господа! – поздрави Стан.
- Здравейте - отговориха от земята.
- Нека да ви запозная с нашите партньори – започна Стан и представи всички присъстващи, след което продължи – В общи линии искам да ви запозная с проекта. Имаме възможност да започнем производство на компютър с невиждани параметри, компютър, който е революционно постижение в тази област. Аз и екипа, който присъства тук се запознахме с неговите възможности. Пред вас стои един прототип и вие самите се убеждавате в това. Вчера изпратих неговите параметри на Марк. Има го пред вас. Технологията е различна от това, което до този момент познаваме.
Марк раздаде на всеки един по една папка с информацията, която Стан му беше пратил.
      След минута Стан продължи:
- Всички сте запознати с проекта за завода, които подготвихме. Идеята ми е да го построим в България. По мое искане Марк вчера се свърза с Българското посолство и получи информация за възможностите и пътя, по който можем да направим тази инвестиция.
- Защо трябва да я правим в България? – попита директора по икономическите въпроси.
- Това е условието, при което ще можем да започнем това производство.
- Каква ще е себестойността на проекта – попита пак той.
- Да приемем, че ще е същата, като предвидената в нашия план. Може би малко по малка.
- За какъв период от време може да се осъществи този проект?
- Идеята ми е да го реализираме максимум за 6 месеца. Оборудването ни е готово. Проекта също. Аз съм в България и мога да започна още утре преговорите.
- Стан, посланика на САЩ в България ми е приятел – каза Грегори Вайс – директор по инвестициите. Не съм чувал от него суперлативи за тази страна. Дори смятам, че мнението му е меко казано негативно. В страната има висока степен на корупция.
- Господа, нека изясним един много важен за нас въпрос. – каза Стан след кратко мълчание – Имаме ли амбицията да станем лидер в този отрасъл или не? !Чакам вашето мнение?
- Съгласни сме – отговори Марк от името на всички, след като другите кимнаха.
- В такъв случай, трябва да поемем този риск. Гарантирам ви, че с пускането на завода за нас ще се говори по друг начин. Всички водещи фирми ще започнат трескаво да търсят изход от задънената улица, в която ще попаднат. Ще имат пред себе си проблем, който е непреодолим.
- Какво се иска от нас? - попита Грегори.
- От теб лично, да се свържеш с посланика тук и да го помолиш да ме приеме. От всички ви – да ми гласувате пълни правомощия за тази инвестиция и да осигурите всичко необходимо за нейното осъществяване. С мен са трима от директорите. Те са запознати в детайли с идеята. Можете да се консултирате с тях.
- Стан – каза икономическия директор – ако стане провал отиваме на дъното. Надявам се, знаеш какво правиш?
- Познаваш ме, Майкъл. Не бих скочил от самолет без парашут.
- Ще задам един въпрос на всички – съгласни ли сте да осъществим тази идея и да дадем пълни права за изпълнението и на Стан? – започна Марк.
- Том?
- Да.
- Кларк?
- Да
- Андрю?
- Да
- Грегори?
След кратко мълчание Грегори попита:
- Мога ли да се въздържа?
- Не.
- Тогава Да.
- Майкъл?
- Да
- О.К. и аз съм „за”. Стан имаш картбланш.
- Ако сте сключили някакъв предварителен договор може ли да го видим? – попита Майкъл.
- Договор за съвместно производство няма да има. Искам да разгледаме един друг въпрос. Трябва да приемем двама нови членове в нашия борд. – каза Стан - Иван Антонов – директор на завода, който ще построим. Идеолог на идеята за съвместна работа с нашата фирма.
Иван стана и се поклони.
- Израел – Стан се запъна и Иван му помогна с първото хрумнало му име – Орис – Стан му благодари с кимане и продължи – Директор нови технологични процеси на КИК.
- Искаш да кажеш, че няма да работим съвместно с друга фирма?
- Да. Назначаваме тези хора в нашата фирма. Те ще отговарят за производството на новия продукт. Израел ще внедри новата поточна линия в останалите ни заводи.
- Моля, да се гласува предложението ми.
Иван и Изи бяха приети единодушно в борда на директорите на КИК.
- Марк, искам да се срещнеш с българския посланик и да подготвиш всички необходими документи по тяхното законодателство за сключване на договор.
- Грегори, искам да помолиш твоя приятел да ми уреди среща с техния Министър на икономиката. Трябва да задействаме всички механизми, за да построим този завод в минимални срокове.
Двамата кимнаха утвърдително, а Стан продължи:
- Андрю ще се върне утре. Започва реформа в охранителната структура. Искам да му се оказва пълно съдействие. Господа, водата в която нагазваме е много дълбока. Сигурността е от огромно значение. Майкъл, ти имаш познати в емиграционните. Искам да осигуриш три разрешителни за работа в САЩ. Имената ще ти съобщя след това.
- О.К. – отговори Майкъл – мисля, че няма да има никакви проблеми.
- В такъв случай, утре ще се срещнем по същото време. Няма нужда да ви напомням, че секретността е от голямо значение за бъдещето ни.
- До утре, господа!
      Екрана угасна. Тиг, Иван и Андрю все още седяха до масата, а жените и Гун излязоха от залата. Том и Кларк разговаряха тихо. Изи и Стан се бяха отдалечили от останалите обсъждайки нещо, след което седнаха и Стан взе думата:
- Андрю, обсъдихме с Изи екипа ти. Оли и Зин ще пътуват с теб. Обезопасявате първо твоята стая, защото там ще се телепортираме при нужда и ще ти изпращаме оборудването. На всички входове и подстъпи към сградата слагате камери. Маркирате всички твои сътрудници и ги следите седмица. При най-малкото съмнение уволняваш. След това се заемаш с цялата сграда. Искам да няма местенце, което да не е под наблюдение. Твоя задача е, да им осигуриш документи. Можеш да се свържеш, с който ти трябва от тук.
Андрю кимна.
- Пътувате утре след оперативката. До тогава тримата трябва да направите план и списък на всичко необходимо. Тиг ще е на ваше разположение при възникване на проблем.Том и Кларк остават на кораба. Гал и Гун ще ги обучават. Аз, Изи, Иван и Мам се връщаме в София.
      Стан беше в стихията си. Енергия извираше от всяка фибра на тялото му. Аналитичния му ум не пропускаше и най-малките подробности. Имаше очертана ясна цел и влагаше всичко от себе си, за да я постигне. Той беше роден за ръководител. Иван го наблюдаваше и се възхищаваше на неговия размах.
      Четиримата отидоха до рампата и се телепортираха на поляната. Качиха се в колата и отпътуваха за София.
      С влизането в стаята си Стан се обади и поиска международен разговор. Свързаха го с Грегори.
- Стан е – започна той. - Успя ли да се свържеш?
- Да. Обади се в посолството и поискай среща.
- Благодаря – каза Стан и затвори.
Пак избра рецепцията и помоли да го свържат с американското посолство.
- Добър ден! Обажда се Стан Милър от Компютър Инженеринг Корпорейшън.
Явно предупредена за това обаждане секретарката каза:
- Момент сега ще ви свържа с посланика.
- Моля? – прозвуча отсреща.
Стан се представи отново и продължи:
- Искам да обсъдим с вас един проект.
- Удобно ли ви е днес следобяд в 15 ч.?
- Да
- Ще оставя пропуск при охраната.
- Ще може ли за 4 човека? Няма да бъда сам.
- Да, няма проблем господин, Милър. На ваше име, нали?
-Да, благодаря Ви, господин посланик!
Стан затвори телефона и отиде до апартамента, който ползваше Иван. Там бяха останалите трима.
- Говорих с посланика. Ще ни приеме днес в 15 ч.
- Прекрасно – каза Иван – сега е 13.20. Тъкмо ще обядваме и ще имаме време да се подготвим за срещата.
      Обядваха и в 14.55 бяха пред посолството. Посрещнаха ги и ги заведоха в кабинета на посланика. Стан представи Мам, Иван и Изи. Разговора протече делово. Запознаха го с идеята да инвестират в България. Той явно имаше вече тази информация и беше извършил необходимите сондажи. Обясни им накратко, пред какви бюрократични бариери ще се изправят, но обеща с каквото може да им помогне. Като потвърждение на това се обади до Министерството на Икономиката и потвърди някаква среща.
След което каза:
- Господа, Министърът ни очаква.
След половин час бяха в кабинета на Министъра. Бяха посрещнати и изслушани с уважение. Въпреки това, Стан усещаше някаква хладина. Обсъждаха принципно въпроса, бяха им дали една огромна папка с документи, които трябваше да попълнят и да преминат през цялата тежка и бавна бюрократична машина.
Иван слушаше и не можеше да повярва. Нервите му не издържаха и взе думата. Започна да говори на български:
- Господин министър, идеята ни е този завод за започне производство до 6 месеца. Имаме тази готовност. С построяването му ще се заемат български фирми. Ако процедурата с държавна земя е толкова продължителна, ние ще купим частна такава. Просто искаме съдействие за избягване на бюрократичните спънки. Всички български медии ни заливат с информация, че правителството търси инвестиции в България, в същото време ние сме дошли на крака с нещо, което след пускането му ще сложи името на страната ни във всички световни медии, а вие ни вкарвате в сложна бюрократична процедура, която вместо да улесни нещата ще проточи реализацията на проекта с години напред. Ще ви кажа и още нещо. Това ще е първия завод на планетата с такава технология….
- Господин Антонов, всеки ден се срещам с хора, които говорят като Вас и имат желание да прославят страната ни. В крайна сметка ефекта от това е нулев.
- Господин Министър – стана Мам и започна на български – мога ли да ви подаря един продукт, произведен от нашата фирма?
Отиде до него и постави на бюрото му лаптоп на КИК. Наведе се и му прошепна:
- Господине, имате нужда от незабавна лекарска помощ. Аз съм лекар. Имате язва, която всеки момент ще направи кръвоизлив. Мога да ви помогна веднага, стига да пожелаете.
- Как - прошепна той – само оперативна намеса може да ми помогне.
Мам се обърна към Изи и каза:
- Бихте ли ни оставили за няколко минути сами?
Стан се наведе към посланика и тихо каза:
– Наш е... нека излезем за 5 минути.
Иван стана и излезе с тях. В кабинета останаха Мам и Изи.
- Какво става? – попита отвън посланика.
- Тя е лекар – каза му Стан – лекува с нетрадиционна медицина. Аз ползвах преди няколко дни услугите и. Явно министъра има някакъв проблем.
- Искаш да кажеш, че в момента го лекува?
- Да. Не желае да присъстват други хора по време на сеансите й.
      Секретарката ги гледаше с интерес и се чудеше, какво става. Посланика и се усмихна и седна на фотьойла. Не бяха минали 5 минути, когато телефонът звънна и секретарката ги покани отново да влязат.
      В министъра имаше коренна промяна. Привидно спокойното му лице преди, сега беше с усмивка. Гледаше с интерес Мам.
      Изи беше седнал и спокойно затваряше един компютър.
- Това е невероятно – каза министъра.
- Когато свършим нашето посещение вървете на контролен преглед – каза му Мам - Моят съвет е да се храните нормално.
- И така, господин, Министър, ако е възможно да се върнем към темата, заради която сме тук. – започна Стан – Ние желаем да построим този завод в много кратки срокове. Какво е необходимо да направим?
- В коя област на България желаете да е завода?
Стан погледна Иван
- За предпочитане е да има наблизо пристанище или летище. Продукцията от завода ще се изнася на международните пазари.
- Хрумна ми нещо – каза Министъра и вдигна телефона – свържи ме с Министъра на отбраната.
- Имаш ли летище, което все още не е продадено?
След кратко изслушване, каза: - Добре – и затвори.
- Има две военни летища, които са обявени за продажба. Габровница и Долна Митрополия. Земята е държавна. Обявен е търг, но засега кандидати няма.
- Каква е възможността да видим двата терена? – попита стан Стан.
- Няма нужда да гледаме двата – каза Иван. – Мисля, че Долна Митрополия е по-обрата възможност. Намира се край Плевен – областен център и е бивше военно училище. Доколкото зная там имаше писта и на гражданската авиация.
- Да.- каза Министъра.
- Каква е цената? – отново попита Стан.
- Обявленията са в Министерството на отбраната.
- Кога можем да отидем там? – Стан отново се развихри.
- Момент – каза министъра и отново се свърза с колегата си.
След това стана и каза – отиваме в Министерството на отбраната.
      Там разговорите протекоха без никакви пречки. Офертата беше изгодна и подадоха документите за търга, който щеше да се проведе след няколко дни.
На връщане, в колата Посланика каза на Стан:
- Г-н. Милър, надявам се, че ви помогнах. Не мога да разбера обаче какъв е този интерес да инвестирате тук?
- Г-н. Посланик, ние инвестираме в бъдещето. Страната е в Европейския съюз. Стоките, които произвеждаме тук, ще се пласират в тези страни без мита. Освен това, необятния Руски пазар е на една крачка, да не говорим за Близкия изток и Африка. Такава е дългосрочната стратегия на нашата фирма.
- Разбирам – каза умислен той – макар, че има и други страни в този район.
- Така е, - отговори му Стан, но това е родината на един от нашите директори.
- Носталгия… – усмихна се посланика – Пожелавам ви успех – каза им той, кагато слизаха от колата.
- Благодаря ви, за всичко, което направихте за нас – отговори му любезно Стан.
      На другия ден рано сутринта тръгнаха за Плевен. Към 9 ч. вече бяха пред портала на бившето военно училище. Иван показа документа от министерството. Дежурния се обади и пристигна един млад лейтенант. Явно предупреден предварително за тяхната визита, той любезно ги разведе навсякъде. Стан гледаше и не вярваше на очите си. Огромните хангари, можеха да превърнат в складове. Имаше сгради със спални помещения, които можеха да станат хотели. Учебни корпуси и най-вече писти, на които можеха да излитат и кацат самолети. Нямаше нужда дори да строят нови сгради. Можеха да преустроят наличните. Площадката беше огромна, оградена от всички страни и в момента охранявана.
      Всичко това можеше да стане тяхна собственост, според него за жълти стотинки.
Тук можеше да построят не един, а пет завода. Градчето беше малко, но областния център е 10 минути път с кола. Имаше евтина работна ръка в изобилие. По думите на Иван в този район процента на безработицата е висок.
      Прибраха се в София и Стан се свърза с Марк. Набързо му разказа, на какво са попаднали и му поръча всички необходими документи за търга да бъдат готови до утре. Такава сделка не биваше да се изпуска. Ако трябва ще работят цяла нощ, но документите и банковите гаранции му трябваха. Възложи и задача да подготвят екип от проектанти, които ще работят тук, върху преустройството на сградите.
Изи се беше телепортирал на кораба. Иван и Мам бяха в апартамента си.
Той излезе на терасата. Слънцето залязваше и нощните светлини на столицата припламваха с първите звезди по небето. Стан гледаше и мислите му летяха в безбрежното комическо пространство. Беше чувал за поверие, в което се разказваше, че всяка една звезда е човешка съдба. Коя ли беше неговата? Може би, скрита някъде зад облаци космически прах, чакаше своя миг да изгрее на хоризонта.
      Може би…


Край на I част