Ноща спуска своето одеяло черно,
угасва бързо краткия и мрачен ден есенен,
отблясъците му последни се стопяват,
там където посивялото небе се слива с хоризонта.
Обединени бойци християнски,
от дълъг път капнали и уморени,
своя лагер разполагат недалеч от българския бряг черноморски.
Сподавен глъч войнишки се умесва с пръхтене на коне мощни.
Пълзи трепетът пред неизвестното
над това множество въоръжено.
Разузнавачи смели сноват из близката околност
и взират се те тъй зорко,
дебнат и дирят противника ислямски.
Заплъмтява от северозапад простора небесен,
запалени са хиляди огньове в станове османски
и сякаш гори земята, като че ли от вулкан тя е залята.
Смаяни са воини Владиславски, воини Яношки,
те за близостта узнават на по-многочислената армия анадолска.
Поробителите азиатски веч успели са
да заемат позиции бойни, от кръстоносните по-удобни.
Нижат се като на конец часове тревожни,
а есенната нощ напредва.
Види се, че армиите европейски и балкански
в клопка безизходна те попадат.
На изток морето Черно, за погледа необятно,
пътя за бягството прегражда и прави него невъзможно.
От водната шир обещан флот християнски
в помощ на отчаяните герои храбри рицарски не пристига.
Турци на северозапад мустаците засукват и ятаганите си точат.
Пътища отстъпителни са веч блокирани от врага отомански,
и рицарите сражението приемат като изход последен.
Изнизва се неусетно ноща непрогледна,
многонародностни отряди християнски
са вече в боен ред строени
и сражението в трепет те очакват.
Брони яки гърдите прикриват,
на участниците в пехота тежка и конница рицарска.
На изток руменее се зората,
небосвода плавно се избистря
и ясните му краски отразяват се
върху повърхността морска проблясваща.
Календар християнски празника на Свети Мартин отбелязва,
а пред старата крепост Варненска двубой съдбоносен се готви.
Европа, разкъсвана и угрижена,
напряга сили да стори делото велико,
за да сложи край на експанзия османска.
В лагера ислямски бясно тъпани заудрят,
пискливо зурли заизвиват и сподавят звънтеж
на копия и саби, на ятагани и ханджари.
"Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговия пророк" -
се понася над настръхналите прищълци султански
молитвения възглас мюсюлмански.
Обзети те са от опиянение фанатично,
както във всяка война тяхна свещена газаветска.
Сам Янош Хуняди, величествен, строг и силен,
препуска пред военни единици християнски
и придвижва той армията сборна
към предната турска линия бойна.
Неочаквано небето ясно потъмнява,
разразява се като поличба буря невиждана.
Първи хвърлят се в атака акънджиите грабливи като птици.
В часовете ранни на утрото прохладно,
подобно на две морета,
се връхлитат двете армии една срещу друга.
Сблъсъкът жесток дясното крило
на войската сборна кръстоносна почти погубва.
Тежък миг Владислав Трети изживява,
Ягело и Хуняди двата отряда кралски
и конницата влашка повеждат срещу феодалните спахии.
Власи и поляци удари със сила шеметна
на мохамеданите нанасят без да се замислят,
крило бойно турско е разбито,
а Караджа бей, пълководец анадолски,
пада застигнат от кончината своя.
Власите се проявяват като храбри и решителни герои,
но численото превъзходство на враговете техни
извира като извор непресъхващ,
бликат като лавина неудържими спахии неуморни,
нападат с нови и пресни сили бойни
и миг почивка за отдъхване на християните не дават.
Военачалници кръстоносни долавят новата опасност,
натегнала над лявото им крило бойно.
И за двете страни битка затрещява с успех променлив.
Трансилванският войвода набези нанася на спахии румилийски
и тях той хвърля в смут пълен.
Владислав, краля млад полски, с конницата своя
независимо от Янош решава
в бой смел да се хвърли срещу корпус еничерски.
Град от стрели неприятелски Ягело посреща.
С копия и ятагани еничерите яростно се отбраняват,
удари свистят във схватки ръкопашни,
падат воини жертвоготовни и от двете страни.
Със стрели осеяна пръстта е,
та и коне, и пехотинци вече трудно се придвижват.
Внезапно Владислав Трети в обръч вражески се озовава,
конят му вихрогонен пада спънат от ров дълбок османски
и там прострелян се отпуска.
Коджа Хъдър, еничер с характер тираничен,
полската глава кралска безжалостно отсича
и на султана я препраща на момента,
за да надуши той в нея приближаваща победа ислямска.
Настъпателно нахълтват еничери и азеби
и вагенбургът те съвсем разнищват и разграбват,
обозът и хазната стават плячка турска.
Това е край трагичен, завършек драматичен
за борбените воини християнски в таз битка паметна народна,
която вечно ще се помни,
а кръвта европейска, от героите на бойното поле пролята,
нивга тя не ще изсъхне в паметта на поколения безчет.