автор: hixxtam

Глава 8

      В сив микробус на паркинга на хотела двама души следяха с интерес какво става в апартамента им.
Иван и Мам бяха подготвили малък театър, който да изиграят пред камерата им.
Тя излезе от банята. Иван гледаше телевизия седнал на дивана.
- Отмина един доста тежък ден – каза Иван
- Да скъпи, много тежък.
- Имаше си и обожател
- За Том ли говориш?
- И друг ли те сваля? – попита със смях Иван и намигна.
- Само погледи. Стареца ме изпива с тях.
- Дай му шанс да ги реализира.
- Знаеш, че сега е важен Том. Той трябва да каже решаващата си дума.
- Донесоха ли чиповете?
- Още не са, но утре ще ги имаме за срещата.
- Днес налапаха въдицата.
- Утре ще им покажем и чертежите със схемните решения.
- Видя ли как реагираха, като им каза 300 000 долара?
- Гледах Стан. Нали той ще плаща. Стареца не реагира. Мраморно лице
- Аз - Андрю. В погледа му, за миг се появи присмех.
- Най добре се смее последния. Нека да се настървят. Утре, ще поставя условие, че без превод на цялата сума няма да продължим.
- Те са търговци. – каза Mам – Ако преведат само половината?
- Кой ти дава 150 000 за един дефектен чип, който не е влязъл в серийно производство, защото след 8 часа работа си променя параметрите. Твоя приятел свърши доста добра работа.
- Ти предупреди твоите хора веднага след превода да изпразнят сметката.
- Сега – каза той и избра номер в телефона си. - Иван е. Утре вечер се очаква да извадим мрежата. Веднага сложете рибата във фризера. След 10 минути може да се вмирише. О.К.
- Предстaвям си физиономиите им. – продължи Иван след като свърши разговора – Дали ще си затраят, като англичаните. Пълно мълчание. Ако разгласят, как сме ги ужилили ще им падне реномето. Обичaм този начин на мислене. С един и същ номер, може да прекараш няколко фирми.
- Хайде да си лягаме мили. Утре вечер ще пътуваме за канарските острови на заслужен отдих са сметка на КИК. – засмя се Мам влизайки в спалнята.
      Единия от операторите в микробуса вече говореше по телефона.
- Питър, имаме прекрасен филм. Не разполагаме с много време. Утре се затваря капана.
- Идвам веднага – чу се глас от телефона – вие продължавайте.
      Питър беше наел апартамент в хотел Хемус, на няколко минути път с кола от Къмпински. Слезе и взе такси пред хотела.
Андрю, Андрю - мислеше си по време на пътуването - Старееш брат. Някакви си източно европейци, да те водят за носа. Къде се изпари непогрешимия ти усет? Твои хора и то от най-приближените ти, работят за мен. Времето не прощава на никого. Да беше се пенсионирал на върха на славата си, а не след такъв провал. Всяко зло за добро.
Ако ти беше във форма, нямаше да имам работа. За два дни 30 000 е добра надница, а може и повече. Всичко е въпрос на пазарлък. Тази вечер ще спя спокойно а утре се прибираме в къщи.
Слезе и плати на шофьора. Влезе в микробуса, изгледа записа и с едно копие влезе в Къмпински Заграфски. Отиде на рецепцията и попита за Стан Милър. Свързаха го.
- Стан – с леко подигравателен стил започна той – Питър Брук те безпокои. Може ли да поговорим насаме?
- В София съм – беше отговора.
- По странно стечение на обстоятелствата и аз – продължи по същия начин Питър – и във фоайето на хотела в който си се настанил.
- Много ли е важно?
Питър почувства отегчение в гласа му.
- За мен не, но за теб мисля, че много важно.
- Добре, слизам – прозвуча в слушалката
- Ще те чакам в барчето – каза му Питър и затвори.
      Седна на една маса в ъгъла на почти празното барче и си поръча уиски. Сега стареца звъни на Андрю и ще слязат двамата. Познаваше този тип хора. Имаха пълно доверие в подчинените си. Каза му да дойде сам. Има повод да вдигне процента. Колко са предсказуеми понякога възрастните.
Не се излъга. На вратата се показаха Стан и Андрю. Видяха го и седнаха на масата.
- На твое разположение сме – каза Стан
- Казах ти сам, Стан. Иде реч за работата на Андрю – подигравателния му поглед се спря за секунда върху него - и ме поставяш в неловко положение пред колега. Мислех да искам 10 процента за сделката, която ще ви предложа, но в тази ситуация ще бъдат 20.
- Момент Питър, ние не сме говорили още за такава, а ти поставяш условия за процентите. Може и да няма сделка.
- Ще има – каза Питър, няма начин да няма. - имам информация, която ви е нужна. Нали знаете, че това е моя бизнес – информацията. Вие водите тук преговори. Тази информация е много важна за вас и се отнася до тези преговори.
- В смисъл? – попита Стан. Лицето му беше като камък.
- Отнася се за вашите партньори в тези преговори.
- Добре, да чуем? – Стан беше непоклатим.
- Първо процентите. Както вече казах 20
- Не обичам да ме изнудват – каза Стан и се надигна – да тръгваме Андрю.
- Чакай - каза му Питър - Утре ще съжаляваш, че не си ме изслушал.
Андрю стана и тръгна.
- Добре де, добре. 10 % - каза им Питър – неудобството ще е за моя сметка.
- Съгласен съм – каза Стан и отново седнаха на масата.
- В този диск има запис от разговор между Иван и жената с която водите преговори. Направен е преди час. Сумата, която се споменава ви е известна - 300 000 долара. Искам 30 000.
- Питър, ако не си държах на думата, щях ли да съм на този пост в компанията. Трябва да видя записа.
- Да се качим в моята стая – каза Андрю
Отидоха в стаята му и изгледаха записа.
Стан написа чек за 30 000 долара и го подаде на Питър. Той го прибра и подигравателната усмивка отново цъфна на лицето му.
- Понякога се налага да върша и чужда работа, но пък е добре платена. До нови срещи господа! – каза отваряйки вратата.
Стан и Андрю мълчаха докато той излезе.
- До тук добре – каза Стан – сега какво следва?
Андрю искаше да му каже за извънземните, за кораба им, за всичко което научи днес, но беше поел ангажимент на този етап да пази мълчание.
- Всичко е под контрол – каза – Имам основание да вярвам на Иван.
- Надявам се. Трябва да вземем много сериозно решение. Може да се разрази буря, която да ни помете.
- Мисля, че няма да се стигне до там. Тези хора са с много по-големи възможности от колкото очаквахме.
- Какво имаш в предвид?
- До този момент винаги са с един ход напред. Освен това, не са казали нито една дума, която не отговаря на истината. Мисля, че може да им се има доверие.
- Пълно доверие нямам дори и на теб Андрю. В този свят на хищници това е недопустимо.
- Зная, Стан.
- Усещам, че имаш повече информация.
- Просто гледам от различен ъгъл. Ако искаха, можеха да кажат „спасявайте се", но не го направиха. Освен това присъствах на разпита.
- Може би е уловка.
- Ще видим, времето ще покаже.
- Трябва да събера борда на директорите.
- Мисля, че е най-добре да дойдат тук – каза Андрю
- И тази хиена Питър ще цъфне отново. Нали с техните компютри връзката може да се осъществи незабелязано?
- Да
- Ще проведем заседанието онлайн.
- Ще говоря с Иван. Може би си прав.
      В това време на вратата се почука.
- Изи влезе след поканата.
- Андрю, го представи на Стан:
- Това е човекът на Иван, отговарящ за охраната на този етап.
- Искам да видите това - каза Изи. Извади един от новите компютри и го отвори. В една хотелска стая, Питър Брук беше събрал неговите хора. Весели от добре свършената работа, пиеха уиски и разговаряха.
- При излизането от хотела лепнах една камера на куфарчето му – каза Изи – Няма значение къде се намира винаги ще има образ.
Стан се засмя.
- Мисля, че си вършете доста добре работата.
- Стараем се – отговори Изи и се обърна кум Андрю – Този компютър ти го подарявам. Искам да ми донесеш личните карти на твоите агенти.
- Защо?
- Ще сложа камери на тях.Нали всеки носи картата със себе си. Така ще имаш винаги информация от първа ръка – засмя се Изи.
- Понеже си тук, да не безпокоя излишно Иван – какво ще кажеш при финализиране на преговорите да имаме конферентна връзка с борда на директорите в щатите?- каза Андрю
- Няма никакви пречки. Само трябва да поставим в залата, където ще се намират един наш компютър. Ще ограничим линията и никой няма да може да я проследи.
- Благодаря! – каза Андрю.
- Кой ще занесе компютъра в щатите? – попита Стан обръщайки се към Андрю – Твоите хора ли?
- В интерес на истината, не мога да им се доверя.
- Дайте им някакъв ваш лаптоп – каза Изи. – ние ще поемем доставката на компютъра.
- Така съм по спокоен – каза Андрю
- И аз –гледаше го под вежди Стан
- Личните карти – подсети ги Изи
- Сега каза Андрю и се обади по телефона:
- Смит, някой да донесе личните ви карти в моята стая. Утре пътувате за щатите с Уили.
- Той е на смяна, сега ще ги донеса.
След няколко минути на врата се почука и влезе Смит.
- Остави ги на бюрото ми - каза Андрю – имаме работа. После ще се обадя до Аерогарата за билети и до посолството.
- Приключваме ли тук?
- Да – отговори Стан.
Смит излезе. Изи взе картите, опипа ги една по една и ги върна на мястото им.
- Как ще сложиш камерите? – Андрю го гледаше с любопитство.
- Вече ги сложих – каза Изи.
Андрю взе едната карта и започна да я разглежда. Нямаше нищо по нея. Изи натисна един клавиш на компютъра, който беше донесъл и лицето на Андрю се появи.
- Може да я бършеш, миеш, каквото си поискаш да правиш с нея. Камерата само аз мога да я сваля.
Стан наблюдаваше пребледнял. Явно нервите му не издържаха:
- За Бога кои сте вие? Намираме се в посткомунистическа страна. С бившето КГБ ли си имаме работа?
Изи го погледна учудено. Не разбиращ нищо от изблика на Стан извика телепатично Иван и му предаде думите на американеца. Идвам – каза му Иван.
- Не – беше краткият отговор на Изи – Иван ще дойде след малко и ще ти обясни.
- Какво да ми обяснява. Правите неща, които нямат нищо общо с нашата действителност. Демонстрирате непознати технологии. Шпионирате с едно докосване…
- Спокойно Стан – каза му Андрю –моля те по спокойно. Всяко нещо има обяснение. Това също.
- Ти разбра ли какво направи той? – Стан посочи Изи.
- Да, залепи свръх миниатюрен датчик-камера на картите.
- Къде е? Покажете ми къде е?
- Ще ти го покажа. – отговори Изи Извади една сонда за сканиране и я включи е компютъра – Ето виж.
На екрана се появи лична карта и започна да се уголемява. Точно под снимката се забеляза малка прозрачна точка.
В това време влезе Иван без да чука. Всички се обърнаха към него.
- Добра вечер – каза той.
- Случайно ли идваш или и тази стая наблюдавате – каза ядосания Стан
- Не – отговори Иван. – Изи ме извика.
- И как го направи без да разберем ние?
- По телепатичен път.
- Моля?
- Стан, мислихме да ти спестим някои неща в началото, но се налага да разбереш всичко. Андрю вече е наясно със същността на нещата.
- Какво по дяволите става тук? Това загово… р ли – не можа да довърши Стан и се олюля.
Андрю го хвана преди да се свлече. Иван му помогна да го сложат на леглото, а Изи извика Мам.
      Тя влезе в стаята започна да сканира лежащия в леглото американец.
- Масивен мозъчен кръвоизлив в следствие на много високо кръвно налягане. Възстанових кръвоносния съд, но за хематома е необходимо да отидем на кораба.
      Сложи дланта на Стан и Оли направи сканирането за телепортиране. Първи се транслираха Изи и Андрю. След това Иван С помощта на Мам вдигна Стан, главата увисна на рамото му и се разтвориха във въздуха. Последна от стаята изчезна Мам.
      Стан лежеше в леглото което беше приемало последователно Иван и Андрю след телепортацията. Мам с помощта на Оли дренираха кръвоизлива и регенерираха засегнатите мозъчни клетки. Бориха се няколко часа за живота му, и сега наблюдаваха жизнените му функции на екрана на медицинския компютър. Андрю беше блед и неспокоен. Мълчанието превзело ограниченото пространство на совалката през тези часове все още тегнеше в атмосферата около тях.
      Размърда се. Всички погледи се заковаха на него в очакване. Очите му трепнаха и с премрежения си поглед видя непознатата обстановка.
- Къде съм?
- Спокойно - каза му Мам. - Как се чувстваш?
- Леко замаян.
- Ще мине. Имаш ли някакви болки?
- Като след препиване… Вие ми се свят и устата ми е пресъхнала.
- Една глътка от това ще ти се отрази добре, Мам му подаде малко количество нектар.
- Много екзотичен вкус – каза Стан.
Срещна погледа на Андрю и стана сериозен:
- Мисля, че ми дължиш обяснение.
- Да, ще го получиш веднага след като се възстановиш.
- Какво ми е?
- Получи инсулт, – каза му Иван – но всичко мина добре и в момента се възстановяваш.
- В болница ли сме?
- Може да се каже.
- В смисъл?
- Леглото на което лежиш е за медицинска помощ, лекува те най добрия лекар практикувал някога на Земята.
- Пак недомлъвки.
- Няма да има вече такива – каза му Изи – След малко ще сме на твое разположение и ще получиш всичката желана от теб информация.
- Дали? – каза със съмнение и крива усмивка Стан
- Имаш думата ми – Изи беше сериозен.
- Още една глътка нектар?
- С удоволствие!
      Изи погледна Оли и видя утвърдителния и поглед. Иван и Андрю седяха на креслата зад Оли. Мам се беше настанила край леглото до Стан, а Изи прав в средата на каютата.
- И така Стан, - започна Оли - ние не сме от Земята. Нашата планета се намира в другия край на галактиката. Първо направихме контакт с Иван, днес с Андрю, а сега с теб. Бяхме решили това да стане малко по късно, но твоето състояние предизвика спешната ни намеса. В стаята на хотела ти получи масивен инсулт и се наложи да те транспортираме до нашата совалка. Сега се намираш в космическото пространство и те лекува Мам, позната ти като Люси.
- Извънземни… Това е последното което можех да предположа. Тезата ви е много нестабилна и хлъзгава. Вижте, искам да играем с открити карти, а не да си хвърляме прах в очите и да намесваме зелените, червени и сини човечета от комиксите.
- Андрю, – обърна се той към колегата си – много ти отива ролята на Батман. Как ме виждаш мен в ролята на наивник?
Андрю само сви рамене и се усмихна. Познаваше шефа си много добре и знаеше, че точно в този момент няма да го убеди никакъв довод.
- Ела с мен – каза му Изи. – искам да ти покажа нещо.
      Стан стана и го последва. Влязоха в друга каюта където имаше само едно кресло. Изи му посочи креслото и Стан седна. Натисна някакъв бутон и стените и станаха прозрачни. Тъмната пелена беше осеяна с невероятно ярки звезди. Огромния диск на Луната, едната част от която светеше с ярка до болка светлина заемаше почти цялото небе.
- Зад луната – както наричате вие естествения си спътник, се намира Земята – вашата планета. В совалката има изкуствена гравитация. Натисни червения бутон до лявата ти ръка.
Стан се пресегна допря бутона, но не го натисна.
- Какво ще последва?
- Просто ще настъпи безтегловност.
- И какво ще докаже това?
- Нищо. Нищо не може да се докаже, когато човек не вярва на сетивата си.
      В този момент нещо в екрана замига и се чу звук, наподобяващ чуруликането на птица. Изи натисна един бутон и започна да чурулика по подобен начин. Не продължи дълго – минута две може би, след което Изи се обърна към Стан.
- Съжалявам, но трябва да отидем при другите.
      Влязоха в голямата каюта и видя промените. Андрю и Иван бяха освободили креслата. Мам и Оли бяха заели местата си, а Изи с влизането се настани на третото.
- Моля ви седнете веднага на леглото – посочи им той с ръка.
      Послушаха го. Леглото промени формата си, обгърна ги и се почувстваха като в пашкул. Стените станаха прозрачни и Иван забеляза едно синьо сияние което започна да се разширява около совалката. Звездите, които до този момент бяха неподвижни, започнаха да се местят спрямо положението на кораба.
- Разшири зоната на защитното поле – възприе телепатично Иван
Сиянието започна да увеличава.
- Включи два от резервните генератори. Другите да са в готовност и направи навигационен анализ.
- Готова съм - каза Мам.
- Увеличи мощността на полето с още 4 единици и го изключи.
- Изпълнено.
Синьото сияние угасна.
- Ще се появят в зоната след 5, 4, 3, 2, 1 сега!
      Бляскава светкавица смени черното пространство и миг след това синя светлина почти заслепи очите им. Червени огнени точки започнаха да святкат по целия хоризонт.
- Метеоритния дъжд ще продължи около 5 минути – каза Изи - Мам следи захранването на щита.
- Включих още два генератора.
      Фойерверките продължаваха с различен интензитет. Защитното поле поемаше ударите и ги превръщаше огнени щрихи по периферията си. Нямаше звук. Може би точно заради това светлинното шоу изглеждаше нереално. Първо намаляха светкавиците, след това постепенно изчезна но не напълно и синьото сияние. Совалката промени местоположението си към звездите и тогава видяха кораба. Приличаше на два пръстена, успоредни един спрямо друг въртящи се в противоположни посоки. Совалката се приближаваше към него. Леглото отпусна хватката си, но не ги освободи напълно.
- Какво стана? – попита Иван усетил, че напрежението спадна.
- Нещо много рядко срещано. – каза Изи. – Мястото където кораба се трансформира след телепортацията, съвпадна движението на поток метеорити. Бяхме предупредени да му осигурим защита, защото в този момент той нямаше такава.
- Ако не бяхте успели?
- Щеше да получи поражения, а отстраняването им щеше да отнеме доста време.
- Има ли екипаж?
- Да – 5.
      В този момент совалката се скачи с кораба. Леглото напълно освободи движенията на земляните. Тримата гледаха с любопитство и Изи усети че в тях напират хиляди въпроси. Реши да им задоволи любопитството:
- Този кораб е завода, който произвежда генераторите. Решихме, че е по икономично да е в орбита около Луната и от там да ги транспортираме до земята, отколкото да пресичаме цялата галактика.
      Стан гледаше с невярващо изражение. Не задаваше въпроси. Мислите в главата му отхвърляха информацията от очите. Битката между сън и действителност беше равностойна, почти позиционна с вероятен патов край.
- Искам да ви поканя на кораба – каза Изи – там е по широко и има повече удобства. Петимата тръгнаха след него. Движеха се по коридор, който от едната страна имаше прозрачна стена и зад нея се виждаха непознати машини. Влязоха в голямо помещение вероятно склад с две редици трансманипулатори и места за контейнери. Изкачиха се по стълбите на следващия етаж и влязоха в голяма стая с дълга заседателна маса. Там ги очакваха петимата от екипажа на кораба.
Изи представи Стан, Андрю и Иван.
- Тиг – стана едър широкоплещест мъж с синкаво-бяла коса – капитан на кораба.
- Гал – блондинка със светло-лилави очи – главен инженер и лекар.
- Зин – също блондинка но очите и бяха с тревисто зелени – Навигатор и ръководител производство.
- Гун – невисок мъж с червено-оранжева коса – първи пилот и отговорник за качеството.
- Моа – млада брюнетка почти дете – стажант пилот – оператор на транслационна станция.
      С това официалната част завърши. Стан някак прие действителността и започна да задава въпроси. Изи и екипажа на кораба му отговаряха. Мам и Иван седнали един до друг обсъждаха нещо, а Андрю говореше тихо с Оли. Времето течеше с невероятна бързина. Никой не усети кога стана 2 часа по времевата зона в София. Не се виждаше края на разговора, когато Иван видя часовника си. Извика Изи телепатично. –„ Мисля че е време да се прибираме в хотела.”
„Момент” - беше отговора.
      След няколко минути в които задоволиха поредния въпрос на Стан той каза:
- Мисля че трябва да се върнете в хотела. Ще се телепортирате от тук. Утре ще продължим преговорите на кораба.
Стан погледна Андрю. Видя спокойния му поглед и някак се успокои.
- Само да предложа нещо- каза Иван – Мисля, че ще е разумно утре да напуснем хотела официално и да отидем в планината. От там ще се телепортираме тук. След приключването им ще се върнем там и гостите от КИК ще отпътуват за щатите.
- Мисля, да не освобождаваме стаите – каза Стан – моята фирма ще поеме разходите, ако е необходимо. Колкото до това преговорите да се водят тук, аз съм съгласен.
      Мам ги поведе към рампата за телепортация. Тя беше огромна. Там можеше да се съберат два контейнера. Моа застана на пулта и въведе получените от Оли данни. Четиримата се разтвориха във въздуха. Андрю се озова в стаята си заедно със Стан, а Мам и Иван в тяхната.
Приключи още един напрегнат ден. Оставаха три часа до времето, когато слънчевото зайче, което ги беше събудило тази сутрин ще ги посети отново.