Разхождам се в една градина,
и гледам необикновена детелина.
И наистина О да,
четирилистна беше тя!
Но бе сразена от градинската коса.
Уф че беше тъжна гледка,
на богините такава братовчедка.
Паднала бе горко на тревата.
(Май скоро беше тя помлята)
Гледам я и ми е тъжно на душата,
четирилистна беше тя,
но от съдбата своя се не отърва.
Ех защо сме толкова злощастни,
такива красоти прекрасни.
Да падат все сразени,
Безмилостно обезглавени.