Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Усещането да си тумор е особено красиво.
Една излишна за света топка емоции,
с непрактични местастази.
С някакви си погрешни възприятия -
за живота, за всичко наоколо,
но пък лекари, с подготвен кочан рецепти, дал Господ...
Като оня добър и преуспял мой приятел,
който небрежно подмина цената на лекарствата ми,
но пък задълбочено ги сравни
с изконни, философски въпроси и теории,
и после месец време забрави изобщо да попита как съм...
Или пък любимите ми нелюбими,
арогантно усмихнати колко винаги не успявам.
Или случайно спомнили си съществуването ми свалячи,
виждащи в мен единствено парчета апетитна плът,
а пък аз, видите ли, имам и чувства.
И още, още, още... Един безкраен, наказателен парад,
за морално, грубо, брутално назидание
относно лудостите на личния ми свят.
Благословени да са единиците,
които имат имунитет срещу рецидивите ми,
пропълзяли след болезнено извоювана ремисия
и не позволяват да се счупя...
Проблемът е, че тогава се намразвам. Истински.
Защото животът умело държи да ми докаже,
че трябва да съм цинична кучка.
Защото всичко е кръв, пари и сперма.
И аз започвам да го искам.
Защото явно така ще съм добре. И така трябва.
И се чувствам зле, зле, зле. Разпадам се...
Защото не мога да съм такава.
Публикувано от aurora на 02.03.2007 @ 10:11:57
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Катран" | Вход | 9 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Катран от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 03.03.2007 @ 09:21:17 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Беззащитността е тежко чувство...
Нищо, и в катрана има позитивно зърно – оценяваме и себеоценяваме все по-дълбоко.
Особено когато има благословени, а това е сериозен показател.
Помага за вдишването...
:)
|
]
Разбира се от regina (radost6@bluebottle.com) на 02.03.2007 @ 11:46:29 (Профил | Изпрати бележка) | Виж, какво...Ти си си комплитли наред.И няма да се променяш, защотооо...нали ме разбираш?И освен това не си само ти в положението.
Разбира се, ще продължавам,
да вярвам в чудеса,
да вярвам, че не остарявам,
във верността и любовта,
в доброто, в жеста на приятел,
(наивна, малко демоде...)
На бял кон, ще ме вее вятър,
ще си остана, май, дете.
И все така ще пускам тото,
ще вярвам в слепия късмет,
ще бъда глупава, защото
живея, някак, "от сърце".
Ще тичам влюбено насреща,
на всяка дума и ръка,
ще плача после (пак е грешка!)
и няма да се променя...
Непоправима романтичка.
Света ще виждам във красиво,
ще бъда странна и различна,
душата си, докато имам...
Разбира се.И все такава.
И нека Бог да ми прости.
Докато дишам, продължавам
да бъда...същият чешит. |
Re: Разбира се от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 03.03.2007 @ 09:35:57 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Бях се курдисала да философствам излишно, но...
Много, много, много точен, прекалено точен стих си ми оставила, Редж.
:)
Сърдечни благодарности...
|
]
Re: Катран от 0805 на 02.03.2007 @ 15:29:15 (Профил | Изпрати бележка) | Хм, усещането да си тумор на очевидно единствената здрава клетка в целия този организъм...
Пази си лудостите, ей! Те като че ли са най-успешната терапия, поне до момента;) |
Re: Катран от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 03.03.2007 @ 09:39:06 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Хм... Не знам?
Нещо определено ми убягва усещането за здрава клетка, Левена.
Всъщност парадоксалното е, че не аз ги пазя лудостите, а те мен. Иначе съм изгубена.
:)
|
]
Re: Катран от 0805 на 03.03.2007 @ 15:46:25 (Профил | Изпрати бележка) | Именно:) Пази ги да те пазят. И затова хич да не се плашиш от липсата на усещането за здрава клетка...
(Всъщност, толкова ме разчовърка, че се опитвам да замажа положението с шегички и съвети. Познат ми е този катран, Рейни...)
|
]
Re: Катран от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 03.03.2007 @ 09:43:23 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | И аз не бях особено лъчезарна, когато го съчинявах, Надита.
Щях да ти оставя една фраза от „В очакване на Годо”, но ми се стори кощунство...
:)
Специална усмивка за теб!
|
]
Re: Катран от Meiia на 02.03.2007 @ 18:22:42 (Профил | Изпрати бележка) | Защото рядко са толкова бепощадни към себе си.
Не катран, а изчистване от катрана. Това е подобно осъзнаване. Жалко, че често нетелесните ни истини се оказват подвластни на тежестта на телесното и сякаш всичко е плът, плът...която замества чувствата с чувственост и сякаш дори мечтите са такива. Подобен "организъм" е обречен на себе си. Но обрича и други, най-малкото на тъга и несбъдване.
Май пак само любовта остана, която може да не пречисти.
|
Re: Катран от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 03.03.2007 @ 10:04:42 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Май пак само любовта остана, която може да не пречисти.
_________________
Която може да не пречисти, казваш? Дори и тя не може?
Подсъзнателната грешка дали няма своята подсъзнателна причина? Заяждам се пък!
:)
Какво значение, че съм безпощадна към себе си, Мея? И ти си такава... Това не променя качествено нещата, обаче. Катрана си е катран, лекари дал Господ. Достатъчно назидателни. И директно, и индирекно.
Тежестите... ами тежички са, знаеш го, но те не могат да хванат в прангите си мечтите ми. Не са успели - поне до този момент. Все още не са успели.
Все още...
И да, така е, само Тя остава. Единствено. Поне за моя свят, за другия организъм не съм компетентна...
|
]
Re: Разпад. от regulus на 03.03.2007 @ 12:15:22 (Профил | Изпрати бележка) | Разпад и ресинтез. При тези условия няма как иначе... Синтезираното ново ще моделира и целия останал свят! |
Re: Разпад. от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 03.03.2007 @ 13:36:48 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Какво да ти кажа... Да моделира останалия свят?
Тая дълбоки, много, много дълбоки съмнения.
Поне да се опитаме да съхраним себе си, дължим си го, а понякога е ужасно трудно, когато те предават приятели, близки. Разочарованията действат като отрова, и са отрова. Нищо, здрави да са, не са ни длъжни, вината си е наша относно очаквания, светоусещания, и изобщо. Щом те ни ‘лекуват’ добре, за останалите какво да коментирам...
Ще се ресинтезираме, да. Някак. Иначе...
|
]
Re: Катран от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 06.03.2007 @ 20:03:16 (Профил | Изпрати бележка) | Колкото и шантаво да прозвучи, мен пък ме развесели!!!
(явно, нещо съм изкрейзила, може би?).
Само ще ти кажа
B U
и другото, кодът за гласуване за това стихче, беше 001!!!!!
:-)))******* |
Re: Катран от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 06.03.2007 @ 22:16:44 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Наистина си изкрейзила, щом това те е развеселило, Жени...
Хубаво де, добре дошла в отбора на лудите.
:)
Съм. Себе си. Трудно е. Много. Много! При определени обстоятелства.
Майната му, ще се справяме...
|
]
Re: Катран от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 07.03.2007 @ 08:02:49 (Профил | Изпрати бележка) | Не си единствената, която ми поставя тази диагноза...
Ама... хахахахахаааа - щом викаш добре дошла.... значи, гостоприемно ме посрещаш ;-)
Единственият изход е справянето. Нямаме друга алтернатива!
:-) |
]
Re: Катран от Nika на 08.03.2007 @ 18:52:00 (Профил | Изпрати бележка) | Не всичко е кръв, пари и сперма. /Нямам нищо против което и да било от изредените, разбира се:)/ Но това далеч не е всичко. Нека никога не забравяме онези неща, които ни карат да се чувстваме живи, живи и светли - близост, топлота, обича, поезия, музика, цвете, ласка... онези неща от твоето стихо "Обичам" :) Те са наш благослов и без тях губим целостта и светлината си.
Какво още... Поне този живот е изтъкан от игра на светлина и мрак. Има бисерни могове, има и катран. Навярно има много рецепти срещу катран, но аз знам само една - любов.
И искам да оставя едно стихо на Пол Елюар.
И една усмивка
Нощта не трае никога без край
а има щом като го казвам
и щом като го потвърждавам
в завършека на всяка скръб един прозорец
един отворен, осветен прозорец
и винаги по някоя мечта те чака будна
желание и глад които да задоволиш
изпълнено с чисти пориви сърце
протегната ръка, отворена ръка
загрижени очи
един живот живота ти да сподели.
С обич, пожелавам ти винаги да виждаш своя прозорец. |
Re: Катран от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 09.03.2007 @ 00:31:27 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Какво да ти кажа, Ники... Да, виенско колело е животът ни, и все пак!
Има определени катранени моменти, които трябва или да сме несебеуважаващи се изроди, за да преглътнем, или да сме фалшиви марионетки, за да можем да ги подминем.
Аз, повярвай ми, съм много, изключително и то търпелив човек, толерантен, но...
Чудесен стих си ми оставила. И именно заради него те питам аз те питам:
Ако не те е грижа дори дали е жив любим твой човек или приятел, за какво говорим изобщо? Ако за животът му не се погрижиш, и не те вълнува дали ще го изгубиш, за повече подкрепа да коментираме ли? Трябва ли? За душата да не говорим – нищо, че е надстройка, но пък тя е...
Що е обич? Сложен въпрос.
Никой не е виновен. Само тези, които го позволяваме.
I will survive…
:)
Разбира се, че без благословените сме изгубени! Категорично. Поне аз. Именно в катрана си проличава дали имаме такива хора. И какви хора сме, ако ги нямаме...
И да, ‘Обичам’ е истински стих, много, много си го обичам, и е актуален и сега, именно защото е истински. И е в мен. Как си се сетила за него... А дали е взаимен? Въпрос за домашно към теб.
:)
Благодаря ти, скъпа. И за прозореца, и за всичко...
|
]
Re: Катран от Anton_Fotev на 12.08.2008 @ 15:57:00 (Профил | Изпрати бележка) | Животът е смъртоносно състояние!
Колко ужаси могат да ти се случат, само защото си посмял да се родиш! |
Re: Катран от rainy (daring.rain@gmail.com) на 12.08.2008 @ 16:07:43 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не знам какво да кажа... Тоест знам и бих могла да те оспоря, но... но ще звучи патетично и фалшиво.
Вярно е, прав си. Затова е и написано това съчинение.
И все пак има прекрасни неща, стига да имаме сетива. Тоест, отвътре да ни е прекрасно, но как, защо, поради що и изобщо – тук вече навлизаме в дълбоки води.
Прости елементарната реакция, но сега това ми е на сърце, като ти обещавам философски разговор друг път.
:)
И благодаря!
|
] | |