Мило ти кокиче белоснежно,
съзерцавам те със удивление,
виждам, че красиво си и нежно,
творение от пролетното ново поколение.
Но защо си толкова безшумно?
Защо ме гледаш някак си безумно?
С бяс и гняв открит,
във нежното ти тяло скрит .
Защо ме наблюдаваш злобно?
Без капка жал и толкова гробовно?
Усещам, че не ти допадам аз,
ненавиждаш ме във този час.
Но с усмивката печална своя
споделям аз- ясна ми е логиката твоя,
Защото, трябваше да те посадя в саксия,
а не така безмилостно да те убия.