автор: tender_mel

Миг.Сега.
На лампа, страхотна маса,
стол, полюшваща врата и
замръзнал телефон се появи.
Мигновение...
Целуам те както си седнала
на съседния стол,
опряла лакти почти до моите.
Щастлив съм!
На мига съм къпан и косата ми
цъфти позеленява,
което мисля не вреди на химическите помисли.
Целувам те, но столовете ни
не са съседни...
Целувам те без да има миг, безметежно
не, безкрайно...
Ти остана
по за дълго, което вече е велико.
Омаян от безкръвната ни връзка
се предавам.
Ти спечели! Написах ти писмо,
а аз станах по-нахален,
по-добър и
щрак...