автор: butterfly

Духа силен вятър, а ние заключени в колата, за да говорим
Отдалечени от света в търсене на сигнал

Какво прави тъмнината – ужасява те и искаш да избягаш
Усещаш се на разстояние и малко странна
И сънищата са желания, милиони от мисли
В отрязъците на времето очаквам твоя момент
И съществува един по-добър живот от някаква частица любов
И ти ми казваш: заминаваме! Но не знаеш в коя посока
Какво ще правя от утре, сега не знам
Планирам също да те намразя малко, защо не
А по-нататък какво следва?
Не ми е известно, нито на теб
И следобедите през зимата и ти както винаги го правиш късно
И ми заявяваш полугласно: страхувам се да се влюбя
И ти признавам под клетва, не съм ти го казвал никога
Но тогава, в началото се роди това подозрение
че може би вече си имаш друг, кой знае от кога
И идва един внезапен бодеж, че не съм повече в теб
И когато насълзените очи се превръщат в усмивка
Поглеждам глупавото небе и осъзнавам, че не съм разбирал
Какво ще правя от утре, сега не знам
Планирам също да те намразя малко, защо не
А по-нататък какво следва?
Не ми е известно, нито на теб
И голямото разтърсване, което вътрешно ме разкъсва
Когато заявяваш, че в момента нашата връзка е с чувство
И аз вярвам истински, и мисля за миналото си
Накрая изживявам всеки ден като за последно
Както ми подари сражението, отегчението от стиснатите зъби
И се усмихвам на всеки резултат, който преследвам
И ако плача оставам още една нощ буден
Надявайки се, че утре винаги ще е по-хубаво
Какво ще правя от утре, сега не знам
Планирам също да те намразя малко, защо не
А по-нататък какво следва?
Не ми е известно, нито на теб
И ставам по-лош, сега защо не
А какво има в бъдещето?
Не ми е известно, нито на теб.

Оригиналът