автор: Krasi7

(хей ръчичка......)
Наскоро се сетих за един колега и странния му навик. Беше по времето когато и аз бях на държавната ясличка и редовно ми слагаха ярмичка да папкам. Не че не се блъсках като изхабена брадва да си я изкарам.
Налагаше ми се всеки ден да го посещавам служебно. Да обменим мисли, да споделим опит, да си набележим задачки, та дори и да изпием по едно кафенце. Едно нещо ме дразнеше много и в същото време ме озадачаваше. На огромното му бюро и на още по-огромната му маса, залепена за него, цареше абсолютен безпорядък. Купища справочници, папки, тетрадки, периодика и какво ли още не. И всичко това беше така разбъркано, че ако една котка си изтървеше дечицата там никога нямаше да ги намери.
- Слушай! - казвам му един ден. - Я ме остави за половин час в канцеларията си!
- Защо?
- Ами да взема да ти подредя обора. - погледнах аз циганията.
- Толкова ли ме мразиш?! - отвърна ми съвсем сериозно той.
- Да те мразя?! Защо да те мразя?
- Ако подредиш всичко това тук няма да мога да свърша и за пет пари работа. Всичко ще се обърка.
- Стига бе! Поднасяш ме! - недоумявам аз. - Да не искаш да кажеш, че....
- Точно! Нищо няма да намеря. А сега знам кое къде е и как да го използвам. Провери ме ако искаш!
- Добре. - съгласих се. - Дай ми документа за Словения!
- Право пред теб, третата папка, синя е.
Бръкнах.Тя беше.
- Ами документа за БВП на Хърватска? - продължих аз.
- В левия ъгъл на масата, под червената тетрадка. - посочи ми и пак беше прав. И така още 5-6 пъти.
Излязох си почти засрамен и повече никога не засегнах темата.............
Вече минаха почти осем години, но в главата ми все по-често се блъска една асоциация с този случай.
Пред очите ми е картата на България, тази опъната овча кожа. И виждам върху тази одрана кожа същия безпоредък. Всичко е така объркано. В безпорядък са захвърлени министерства, агенции, дирекции, институции, прокуратури, и съдилища. Под тях се показват досиета, агентурни справки, пенсионери, просяци, таксиметрови шофьори, политици и.....
И винаги си представям (чети виждам) една ръка, която безпогрешно посочва точния ъгъл и вади точно каквото й трябва. Точно когато й трябва. От време на време се сменя само цвета на ръчичката, понякога само пръстите са с различен цвят.
И се питам, не е ли по-лесно да се подреди всичко? Май не! Така е по-лесно и по-успешно.
Мина времето на лозунгите, но май сега е в сила един: "Чрез безпорядък, към изгоден ред!"
И до кога така? А дали няма дасе намери един сатър за ръчичката, която си подрежда нещата посред всичкия безпорядък?!