автор: Melpomeni

там в нивята в ръцете топли те целунах
със сълзи измих съдбовните линии
ресниците ни като играещи пеперуди
свенливо поети от вятърни мелници
бягат трепкат гонят се задъхано
парещи устни на шията
и щурчета скачаха в косите ни
следобедна мараня ни обгърна
на колене един във друг загледани
леко облечени безмълвни и морни
бягащи ръце по телата ни
топла кожа и влажна земя
там на жицата в полето жълто
сред златочерни слънчогледи
в прегръдка тежка те целунах
дарих те целия със себе си