автор: Krasi7

(Еееех)
Напоследък все един и същ въпрос ми се върти в главата. Какво съм аз в крайна сметка? Отговор не мога да намеря, но до решение стигнах.
Преди около 25 години кадровиците ме наритаха в най-югоизточната точка на България. На това място аз му казвам "планината на тихия ужас и дивия магарешки рев". Дадоха ми да командвам взвод и ме почнаха. Юркаха ме по цял ден къде ли не и за какво ли не. Слушам ги един ден моите момци да ме одумват: "Ей, ама тоя нашия на маймуна го правят." И така си тръгна.
Не след дълго ми зачислиха и рота.Тогава пък взех, че станах виновен за всичко. Коментират ме един ден двама от началниците: "Онова говедо, ротния, ще му скъсам трътката в най-скоро време!" В говедо ме бяха произвели вече.
Прибирам се една майска вечер у дома прегладнял. Залък не бях слагал цял ден в устата си. Сядаме да вечеряме и аз се нахвърлих здраво. Гледа ме, гледа ме жена ми и накрая процеди през зъби: "Малееее, като прахосмукачка си! Всичко омете." Секна ми глада.
Преди няколко дена пък, тъкмо да се кача в автобуса, един невръстен момък ме изблъска, разходи се върху краката ми, влетя вътре и се пльосна на първата, попаднала му седалка. Изгледах го недоволно а той изплю: "Какво ме гледаш бе цървул?! Защо си слагаш краката под моите?" Не му отговорих нищо. Просто тръгнах към шофьора да си взема билетче. И хоп, срещу мене контролаа. Едно такова младо, яко и оперено. Обяснявам му, че сега се качвам и отивам да си купя въпросната хартийка, а той: "Ей бастун, ти мене за луд ли ме мислиш бе?! Плащай глоба!" Да, ама не позна.
Слизам на "Орлетата" и тъкмо да пресека, едно такси щеше да ме отнесе. А уж светеше зеленото човече. От протестиращо жълтата кола се изсули един окръглен бакшиш и ми вика: "Ей чук, не гледаш ли къде щрапаш бе?! Като те грабна с бронята ще те разнасям като трудовашка количка чак до другото кръстовище."
Нямах никакво желание столицата ни да бъде подложена на нов бакшиш-кючек и просто подминах.
Та ето, поради гореизложените причини, не мога да се определя какво съм. Не мога да намеря отговор, но мисля, че намерих решение.
Ще обуя едни цървули, ще взема в дясната ръка един чук и ще запаша един бастун. После ще яхна една прахосмукачка, ще закача отзад една трудовашка количка и ще се юрна из София като подивяло сиво искърско говедо. С маймунската си находчивост ще натръшкам войнстващата простотия и безпардонност. Ще напълня с тях трудовашката количка и ще ги откарам вдън гори Тилилейски.
Ама кога ли ще го бъде това?