Точно преди 102 години Елин Пелин долавя и пресъздава нашата самобитна колоритност. Ако туй що не гасне е огнения български дух, то със сигурност тогава, през далечната 1905г. той е бил жив.
“Земята ти земя, небето ти – небо.
Ете бая със зор искаруваме лебо,
и малко на законо дъската му клопа,
ама инат чиним на цела Европа.
…
Гявол да те вземе, отечество мило!
Нека да си дума кой каквото сака,
нека да ни лаят пцета по сокака,
ама и Русия на деда Ивана
да дойде да каже: триста гроша давам,
Отечество мило, я те па не давам!”
Елин Пелин, 1905г.
Точно преди 102 години Елин Пелин долавя и пресъздава нашата самобитна колоритност. Ако туй що не гасне е огнения български дух, то със сигурност тогава, през далечната 1905г. той е бил жив. И примери има много, които на драго сърце доказват, че нашата педя земя има защо да иска своето от света! Като започнем от “История славянобългарска”, която със своя романтичен дух и патриотични идеи, в труден момент разпалва отново почти изгасналия пламък, преминем през възрожденските песни на Добри Чинтулов и Любен Каравелов, и стигнем до “Моя страна, моя България” на Емил Димитров, и “Една българска роза” на Паша Христова. Имаме герои, имаме предатели, много сме се смели, а още повече плакали, къпем се в морето и топлим в горите, обичаме и мразим – ние сме просто хора, дарени от бога с едно късче земя.
Но дали?
Въпреки всичко, нещата не вървят. Нека не се лъжем, нека не се хванем на евтиния трик с паравана – няколко лъскави коли и високи сгради, а когато вкъщи детето ни каже “Mамо, татко какво ще ядем?”, стомасите ни повече от жалост отколкото от глад се свиват. Леки сме не само заради споменатата вече празнота в стомаха ами и лекотата нa малкото ни самочувствие, но вместо да полетим ние потъваме в парадокса на времето. След години историците ще кажат, че сме били жертва на историческите обстоятелства, но нали за да станеш преследван то и ти някога си преследвал. Никой не се ражда на света без шанс да оцелее, иначе господ надали щеше да си прави труда да го създава.
И все пак!
Нали сме живи, нали в голямата си част сме здрави? Нека не забравяме как плачем от радост, когато нашите спортисти ежемесечно ни радват с успехите си. Как ще пропуснем и типичната ни българска топлота и темперамент? Нима има майка, която да обича повече от българката и баща, който да е готов да се жертва за детето си повече от българина? Макар и банално, все пак е истина, къде другаде сте видели по-чаровни и красиви момичета от българките? Къде другаде можете в рамките на един ден да карате ски и да се къпете в морето? Отговорът на всички тези въпроси стой закотвен вечно в сърцата ви, и откъдето и да го погледнете, колкото и различен да ви се струва, той носи едно и също име – България!
Да, ама…
Да, ама дупките по пътищата са с дълбочината на тези в джобовете ни и са вечно пълни или с въздух, или с вода! Пейките по улиците са мръсни и изпочупени, кошовете обърнати и вече се сливаме с боклука. Дори тази една педя земя, която толкова много обичаме, вече в голям процент принадлежи да бедни и глупави чужденци, същите тези, които преди много години за заселили Америка и коренното население сега живее в резервати, а замислете се – не живеем ли и ние в нещо като резерват? Радваме се на фаталното 13-то подаяние по Коледа (13-та заплата), което в повечето случай, точно както символиката говори, носи нещастие защото обикновено липсва, а с него и надеждата за подаръци за децата увяхва. Увяхват и цветята при минусовите температури в собствените ни домове…
Знаете ли?
Боли ме! Много ме боли когато след всяко положително изречение за моята страна добавям едно отрицателно. Вече знам със сигурност, че туй що гори не гасне. Но знам още, че то по скоро е болката от истината, а не несломимият български дух! Е “отечество мило, аз те па не давам”, но много други вече те предадоха. Има все още хора, горди и смели, готови да станат и да кажат “моят дух няма да изгасне”. Има хора готови да обичат, било то земята си или някой друг човек и тяхната любов не ще изтлее.
Е, гаси ли се туй що не гасне?
Преди век и половина, един човек, за който ако някой не се досети нека се засрами, е отговорил така: “Народе????”