автор: gumbert

Мишел Уелбек

Животът на немеца протича по следния начин. В младостта си, в зряла възраст немецът работи (по правило, в Германия). Понякога той остава без работа, но не толкова често, колкото французинът. Времето лети бързо, и ето че немецът достига пенсионна възраст; сега той трябва да избира, къде да доживее края на дните си. Може би, той ще си купи малка ферма в Швабско? Или вила в предградието на Мюнхен? Може би, но все по-рядко и по-рядко. Във възрастта петдесет и пет-шестдесет години, характерът на немеца претърпява дълбоки промени. Както щъркелите наесен, подобно на хипитата от миналото, или като израелец, привърженик на „екстазът Гоа”, шестдесетгодишният немец поема на юг. Откриваме го в Испания, най-често някъде по крайбрежието между Картахена и Валенсия. Отделни екземпляри – обикновено от по-богатите и културни обществени слоеве се срещат на Канарите и Мадейра.
Тези дълбоки, поразителни, необратими изменения в навиците на немеца не учудват никого; и без това е било ясно, че той ще стигне до това решение, та нали често е прекарвал отпуските си на юг и, в крайна сметка, си купува там апартамент. И ето че немецът заживява пълноценен живот, наслаждава се на своите последни годинки свобода. За първи път се сблъсках с този феномен през ноември 1992 година.
Вървях по магистралата на север от Аликанте, и изведнъж ми дойде шантавата идея да се отбия в едно малко градче, по-точно, селище до самото море. Селището нямаше име; очевидно, жителите още не бяха измислили как да го нарекат, всички къщи бяха построени през 80 те години. Беше пет часа следобед. Вървейки по пустите улици, забелязах нещо странно: табелките на магазините и кафенето, менюто в ресторантите бяха на немски език. Накупих си разни неща за ядене, а след това забелязах, че градчето започва да се оживява. Около мен изникваха все повече хора, тълпата заля улиците, площада, крайбрежната алея. Сякаш на всички изведнъж им се бе приискало да поседят на терасата на кафенето. Домакините излизаха от къщите си. Мустакати чичовци радостно се поздравяваха и правеха плановете си за предстоящата вечер. В началото просто бях поразен от еднородността на тази тълпа, а след това в мен се прокрадна тревога, и накрая към седем часа бях принуден да се примиря с очевидното: ГРАДЪТ БЕШЕ НАСЕЛЕН ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОТ НЕМСКИ ПЕНСИОНЕРИ.
И така, по своята структура животът на немеца е доста сходен с живота на работника-емигрант. Да предположим, че съществуват страната А и страната Б. Страната А – това е страната, в която работят, в нея всичко е функционално, скучно и предсказуемо. Страната Б е мястото, където прекарват свободното си време: седмиците отпуск и годините заслужен отдих. Тъжно е, когато си тръгват, и мечтаят да попаднат там отново. Именно в страната Б се завързват истинските, дълготрайни приятелски отношения, именно там си купуват красива къщичка, която завещават на децата. На картата страната Б обикновено е разположена на юг от страната А.
Може ли от това да се направи извод, че немецът вече не харесва Германия, че той само изчаква възможността да избяга от там? Мисля, че да. От което следва, че мнението му за неговата родна страна е много сходно с мнението на турския емигрант. Принципна разлика няма, но все пак има някои нюанси.
По правило, немецът е семеен, тоест има жена, дете, понякога две деца. Децата, също като своите родители, работят. По този начин, пенсионерът има повод за микромиграция – едно сезонно явление, тъй като то се наблюдава по празниците, в дните на коледните и новогодишни ваканции. (ВНИМАНИЕ: феноменът, описан по-долу, не се наблюдава при работниците-емигранти в тесния смисъл на думата; източник на информация – келнерът Бертран от бирарията «Средиземно море» в Нарбон).
Пътят от Картахена до Упертал не е кратък дори и с мощен автомобил, затова немците често поспират за да си починат и подкрепят.; Областта Лангедок Русильон, с мрежите от съвременни хотели и ресторанти, предоставя широки възможности за това. Най-трудното е вече назад – каквото и да говорим, френските пътища са по-добри от испанските. След като се нахрани (стриди, рагу по Провансалски, а по време на сезона – лек буйабес за двама) немецът се поотпуска, иска му се да излее душата си. И той започва да разказва за дъщеря си, която работи в художествена галерия в Дюселдорф, за зет си, работещ като програмист, за проблемите на младото семейство, и за вариантите за тяхното решаване. Той разказва.
Wer reitet so spat durch Nacht und Wind?
Es ist der Vater mit seinem Kind.
(Кой там препуска, кой се носи в мъглата студена?
Ездач закъснял, и синът му – юноша млад.)
Toва, което немецът казва в този час и на това място, вече не е толкова важно. Та нали той се намира по средата на пътя, в трета страна, и може свободно да изкаже своите дълбоки мисли, а той има такива.
След което заспива – очевидно, това е най-доброто, което би могъл да направи.
С това нашата рубрика «Паритетът между франка и марката, немският икономически модел» завърши. Лека нощ на всички.