* * *
Откраднах те от пролетта,
красива, синеока, глупава.
От бъдещата си мечта.
А в лятото ще те загубя.
А в лятото ще станеш ден –
сега присъница, приумица.
Ще литнеш с тънките криле
на чужди погледи и думички.
Ще те загубя. Пее, пее!
На песента ли да не вярвам?
Любима, майчице, дете,
ще те загубя. (1970)