автор: hixxtam

Глава 7

      Няколко часа преди сутрешния пиков час на транспорта в столицата, слънцето отрази лъчите си в огледалните прозорци на съседната сграда и заблестя в лицето на Мам. Тя отвори очи и погледна спокойното лице на спящия до нея Иван.
Целуна го и отпусна главата си на рамото му. Време беше да стават. Въпреки това не искаше да го буди. Харесваше й допира до неговото тяло. Усещаше спокойствие и увереност. Бяха правили любов няколко пъти и изпита невероятни усещания. В него имаше нещо диво, нещо екзотично. Дали всички жители на тази планета са такива? Искаше да има деца от Иван. Само да приключи тази мисия и ще поиска разрешение от съвета. Вярваше че няма да й откажат. Трябваше само да се подложи на изследванията, които бяха задължителни, преди да забременее. Веднъж й бяха отказали, но тогава тя дори нямаше желание да става майка. Просто всички го правеха. Такъв беше призива на съвета. Търсеха начин да се измъкнат от регресията, която се очакваше. Нейните гени бяха най-обикновени и получи отказ. Сега е различно. Иван е приносител на нови. Трябва да й разрешат.
      Без да усети, тя се притисна силно в него и той се размърда. Погали я по косата и тихо попита:
- Как спа, мила?
- Много хубаво и спокойно. Чувствам се отлично до теб.
Той я прегърна и впи устните си в нейните. Възбудата запълзя по тялото й. Ръцете му изгаряха кожата й. Такива усещания изпитваше от момента, в който прави за пръв път любов с него, невероятно силни. Желанията й избухнаха с всичка сила и двете тела се съединиха. Всичко изчезна, очите й гледаха, но не възприемаха околната среда. Тя беше една космическа прашинка, която гореше и събираше огън едновременно. Излъчваше като свръх нова и всмукваше енергия, като черна дупка. Беше една бъдеща галактика, очакваща своя голям взрив, за да разпръсне хилядите си звезди в безкрайното пространство на личната си вселена. Тръпката премина с вик по цялото й тяло и тя се отпусна задъхана. Ръцете му продължаваха да я галят дарявайки я с топлина. Беше неописуемо. Лежеше отпусната, изхвърлила мислите за предстоящите събития от съзнанието си, но часовника беше безчувствен.
      Станаха. Душа възстанови силите им. Облякоха се. Предстоеше им един дълъг и пълен с очакване ден. Във фоайето се мотаеше Андрю. Другите още бяха по стаите си.
- Добро утро – поздравиха.
- Добро – отговори им той.
- Ще пием ли кафе?
- Може – отговори американеца и се запътиха към барчето.
      След половин час всички, изпили вече сутрешното си кафе, се качиха в колата и потеглиха. Излязоха от града и след час и половина бяха край Ивановата къщичка в планината. На поляната Изи беше монтирал беседка със сенник над голяма кръгла маса и 6 стола. Разглобеният Ситроен го нямаше, а къщата изглеждаше някак по-нова и различна. Иван свали куфара с компютрите и седнаха. Постави по един пред всеки:
- Господа, намираме се високо в планината. Тук не е електрифицирано и е без интернет покритие. Най-близкото населено място е на 20км. Няма доставчик на интернет. Няма да ползваме мобилни телефони за целта. В компютрите няма вградени такива. Всеки от вас, може да се свърже с всяка една точка на планетата в момента и да използва компютъра си по собствено желание. Можете да изтеглите каквито си искате програми и да направите тестове. Целия ден е на ваше разположение. Това е, което предлагаме за производство. Не им е необходима мрежа. Всеки един компютър има вграден собствен номер. Може да се свърже с всеки друг подобен, независимо в коя част на планетата е. Може да работят в конферентна връзка всичките. Моля стартирайте програмата за данни. Малката икона като книга. Напишете си имената в графата - моя компютър. Отдолу има въпрос – желаете ли да ви виждат? Отговорете с “да”. Сега всеки от вас може да се свърже с останалите, като изпише името му в програмата за връзка и търсене на абонат. В компютъра автоматично се съхраняват тези данни. Ако говорите веднъж с някой неговите данни се съхраняват и винаги може да го извикате по име. Освен това компютъра сканира гласа и не могат да станат фалшификации. Функцията за заключване е уникална - гласова и не може да се възпроизведе от записващо устройство. Освен това долавя нотки на напрежение и ако става насилствено, а не по собствено желание, остава заключен. Сигурността му е абсолютна.
      Иван приключи с уводните думи и ги остави да започнат тестовете. Отиде до любимия си шезлонг на терасата и се свърза с Изи.
- Как мина според теб?
- Много добре – прозвуча в главата му. Все още не разбират стойността му, но ще започнат.
Мам се приближи до него и му се усмихна. Усети някакво желание и попита:
- Искаш ли нещо?
- Бих пийнал една студена бира. Не се сетихме да вземем.
- Може да се уреди – каза Изи. Имам пари. Ще се телепортирам около някоя бензиностанция и ще купя. После ще ви я пратя в къщата.
- Вземи два стека - каза му Иван – Всички ще искат на тази жега.
      След 15 минути Изи каза на Мам да влезе вътре.
Тя изнесе един стек Загорка. Иван го постави в кофата и я спусна в кладенеца. Водата беше около 10 градуса и щеше да я охлади за десетина минути. Около масата се чуваше тих говор, понякога възклицания и най-често “Не може да бъде!”. Говориха си с Мам на терасата когато Изи се обади.
- Иване, в стаята ви влезе един от агентите, които останаха в София. Претърси всичко, отвори гардероба, шкафовете. Монтира една камера зад саксията с филодендрона до прозореца и излезе.
- Имаш ли записа?
- Да.
- Изпрати видео сигнала до компютрите на американците, или… не почакай... Бъди във връзка с мен. Сега ще говоря с Андрю и ще разбереш, кога да го пуснеш. Изчакай така.
      Стана, отиде до беседката и помоли Андрю за малко внимание. Започна предпазливо.
- Г-н Томас, виждате, че ние сме добронамерени. Открито ви показваме нашата разработка въпреки, че не сме ви дали още пълна информация. Смятам, че постъпваме честно.
- Да така е – отговори Андрю.
- Бихте ли ми обяснили в такъв случай, Вие ли разпоредихте да обискират стаята ни?
Андрю го погледна с изненада.
- Не, поне на този етап не бих си позволил толкова елементарно нещо.
- В такъв случай ще ви помоля да видите нещо. Елате с мен.
- Люси, отвори си компютъра, ако обичаш – каза и той и Изи разбра къде да прати сигнала.
      Андрю видя как единия от подчинените му влиза в стаята, рови в гардероба и нощните шкафчета, претърси и двете спални, след което отиде до голямата саксия и монтира свръх миниатюрна камера зад цветето. Иван го наблюдаваше внимателно. Лицето му почервеняло като сварен рак, излъчваше жестокост.
- Ще го убия – произнесе през зъби тихо, но с твърд глас.
- Няма да е необходимо – каза му Иван. Просто исках да разбера, по ваше нареждане ли направи това.
Андрю го погледна особено. Някак не вярващо и в същото време с насмешка:
- Бихте ли си помислили, че ще постъпя толкова елементарно? Аз имам информация от това, което видях, и в никакъв случай не бих дал такава заповед, която може да прекъсне нашите взаимоотношения.
- Значи да приема това като самоинициатива на вашия служител?
- Може и така да е, но се съмнявам. Трябва да разбера, с чии интереси е свързано това. Във всеки случай, не са на нашата фирма.
- Бих искал да поднеса извиненията си, ако е възможно...
- Как да кажа сега на останалите, че е наложително да се приберем в София. Трябва да прекъсна нещо, което не бих си позволил при други обстоятелства.
- Не им казвайте.
- В такъв случай, информацията може да излезе извън нашето полезрение.
- Информацията вече е излязла. Ако искате да разберете, за кого работи, ще трябва да изчакаме. Като се приберем в София, ще ви помоля да го изпратите в нашата стая. След срещата си с него, ще ви кажа, какво съм научил.
- Сигурен ли сте?
- Да.
- В този случай ще трябва да го съгласувам с останалите.
- За мен няма никакъв проблем. Можем веднага да покажем записа на всички компютри, които ви дадохме.
- Искам само да им кажа няколко думи преди това.
- О.К.
      Отидоха при другите. Том и Кларк се бяха съсредоточили в компютрите, но Стан беше усетил, че става нещо. Наблюдаваше ги внимателно. Не случайно оглавяваше борда на директорите от създаването на фирмата.
- Господа - прекъсна ги Андрю - имаме проблем. Моля наблюдавайте внимателно. Изи веднага пусна записа на екраните им.
- Всички го изгледаха. Пръв реагира Стан:
- Андрю – надявам се не е по твоя заповед – въпреки, че това е най-лошият за нас вариант.
- Не съм издавал такава.
- Трябва незабавно да разберем, за кого работи – усети се как нервното напрежение в стария се покачва. – След колко време може да сме в София?
- Това искам да обсъдим. Иван иска да говори с него, като се върнем. Ще ни каже, за кого работи.
- Искам да има наш представител по време на разговора..
- Съжалявам, но това на този етап не може да стане. Мога да ви дам запис на това, което ще каже – каза тихо Иван.
- Защо? – не се сдържа Стан.
- Не мога да ви отговоря на този етап – каза Иван и погледна Андрю. Сега всичко зависи от него.
- Аз съм съгласен с Иван – Андрю разбра, какво се искаше от него. – Мисля, че Смит (така се казваше служителя им) по лесно ще каже всичко, ако няма наш представител.
- Благодаря – мислено му каза Иван
- Добре, да тръгваме, господа – продължи Стан.
- Няма нужда да бързаме. Днес сме тук, за да видите всички възможности на това изобретение. Тази вечер, като се приберем, всичко ще стане ясно.
- Мам, – обърна се към нея Иван - донеси стека с бирите от кладенеца.
Мам извади бирите от кладенеца и ги остави на масата.
Отивам да си налея вода от извора – каза тя.
Иван й кимна. Тя влезе в къщата, взе шише и се изгуби по пътеката в гората. Отвориха си по една студена бира и Стан отново започна.
- Андрю, това е пълен провал. Кой е проучвал Смит?
- Аз – беше неговия отговор.
- Как е възможно?
- Стан, знаеш, че парите могат да пробият всяка защита. Освен това мисля, че може да е самоинициатива.
- В смисъл – да прави червени точки пред теб ли?
- Не? Да продаде това, което има, като се върнем в Щатите. Може все още да не се е свързал с никой.
- Как разбрахте?
Сега вече беше ред на Иван. Всички погледи бяха вперени в него.
- Мислите ли, че ние нямаме охрана? Пред вас сме се показали само аз и Люси. Нашия екип е също от 4 човека. Осъществяваме връзка през цялото време. Двамата останаха в София.
- Стан, това е уникална машина и ние не можем да си позволим лукса да не си охраняваме постижението. Сега съжалявам, че не поставихме под наблюдение и вашите стаи. Смятахме, че това е неприемливо от гледна точка на морала. Не искахме да нарушим вашето лично пространство. Вие сте страна в тези преговори и имате нужда от пространство, където да можете спокойно да обсъждате вашите действия.
- Кажете на вашите хора веднага да го арестуват.
- Не мога да го направя, Стан.
- Как така, не можете?
- Нямам такива права, а и да имам, не бих го направил.
- Защо?
- Работим с други методи.
- Какви?
- Ще ни опознаете и ще разберете.
Настъпи неловко мълчание.
      Андрю не можеше да си намери място. Беше нервен, не можеше да си прости, че човек от неговия екип, на който имаше пълно доверие, го е издънил. Беше готов да си подаде оставката още сега. Отдалечи се и седна в зелената трева. Това беше едно райско кътче. Никому неизвестна страна и такава красота. Хем слънце, хем свеж и хладен въздух. Миризма на борова смола. Вместо да се наслаждава, той трябва да мисли за решение на тъпия проблем. Мам се показа и Иван й каза телепатично:
- Аз ще отида с Андрю до вира. Явно много му се събра. Ти остани с другите.
Застана до него и му каза тихо:
- Искаш ли да се поразходим?
- Къде?
- Надолу по пътеката. Има рекичка.
- Добре. - каза Андрю. - Усети че Иван иска да си поговорят.
- Ние слизаме за малко към вира – каза на Мам, но така, че всички да го чуват. - Вие работете.
      Тръгнаха по пътеката мълчаливо. Стигнаха скалите и седнаха на полянката до реката.
- Андрю, - започна Иван – разбирам състоянието ти. Искам да ти обещая, че каквото и да стане, аз ще съм лоялен към теб. Имаме метод, чрез който ще го накараме да каже всичко. Не мога да го разкрия пред теб, но мога да те уверя, че няма как да устои. Само го искам в моята стая.
- Ще го убия – каза сериозен той.
- Не трябва. Не е необходимо. И да се е свързал с някого, той нищо не знае. Вие в момента също. Сега ще ти кажа нещо, което ще знаеш на този етап само ти. Дори да беше взел един компютър, пак нищо не може да направи. Ще го отворят. Какво от това? Интегрални схеми няма да намерят. Основния модул не могат да разглобят по никакъв начин, за да разберат как действа. Самоунищожава се. Просто ще изчезне пред очите им. Ще се изпари. Дори да подпишем договор, производството на този модул ще е наше. Ние ще ви доставяме необходимите за монтаж количества. Никой друг, освен вие, не ще го получи. Условието ни е, само една фирма да произвежда тези компютри. Спрели сме се на вас. Освен това ние съвместно с теб ще осигурим охраната на цялото производство. Ще има хора, които ще следят за това. Два екипа – наш и ваш.
- Каква ти е целта? Ти ми разказваш приказка. Една фантастична приказка, в която всичко е от хубаво, по хубаво. Няма такава действителност в нашия свят. Няма и никога няма да има.
- Познавам света ни така, както и ти. Може би ти по добре от мен, но и аз не мога да кажа, че не съм живял в него. Може би след време ще стане по-добър, може би по-лош, само времето ще покаже. Не зная защо, но те чувствам близък. Теб, човека, от когото трябва да се пазя най-много. Това не е ли ирония?
На лицето на Андрю се появи усмивка
- Ако някой ми беше казал преди два дни, че ще стоя с теб между тези скали, до този бистър планински поток и ще разговарям на такава тема, не бих му повярвал. Два дни, в които се редуват епизоди като във фантастичен филм... – каза той и след малка пауза продължи:
- Истина ли е това или сънувам?
- Истина е. Мога да ти обещая, че това ще продължава още доста дълго време.
- Докато се побъркам...
- Е, ако стигнем чак до там, ще потърсим високо квалифицирана помощ.
Двамата се засмяха.
- Извинявай за любопитството, но все си мисля, че вие с Мам имате връзка.
- В смисъл?
- Може би в момента разговаряте. Телепатично.
- Може и да имаме.
- Аз съм сигурен. Понякога тя прави неща, за които трябва да й се каже. Точно и на място. На теб ти трябва нещо и тя вече го носи. Отначало го приех за добра предварителна подготовка. След разговора ни вчера се усъмних. Ти ми каза, че си влязъл в телепатична връзка с твоя компютър. Тя има с нейния. Двата ви компютъра са свързани в мрежа. Следователно вие имате постоянна телепатична връзка. Ако разберат военните, ще ни приберат всички. И вас, и нас, и компютрите.
- Може би, а може би няма да успеят.
- Защо мислиш така?
- Защото може и да не разберат. Това не трябва да попада в техни ръце.
- Ще е трудно.
- Да, но не и невъзможно.
- Колко ли ще струва един такъв компютър?
- Предполагам на цената на сегашните.
- Толкова малко? Ще стане голяма олелия на пазара.
- Това трябва да го избегнем.
- Защо?
- Може да се получи голям конфликт на интереси. Трябва да се действа много внимателно.
- Искаш да кажеш банкрути?
- Да и с тях безработица, напрежение.
- Възможно е.
- Не само е възможно. Сигурно е.
- Как мислиш, че може да се преодолее?
- Трябва да засищаме пазара бавно, с малка скорост. Фирмите производителки на компютри ще започнат да работят на загуба. Ще започнат съкращения, но не масови, а постепенно. Ще увеличаваме производството, като купуваме от тях заводите им. Така ще запазваме работните места. Ако трябва ще намалим работното време и ще назначим двойно повече хора. Изкуствено трябва да намаляваме безработицата в отрасъла. Иначе ще стане страшно. Това, което говорим, ще е тема на разговора ни преди сключване на договора.
- Печалбите ще са малки.
- Няма. Производството ще е огромно, като количество. Ще трябва да задоволим търсенето в цял свят.
- Имам чувството, че по този въпрос е мислено доста време.
- Не много, но го изчислихме.
- На този разговор трябваше да присъства и Стан.
- Ще присъства. Ще говорим доста на тази тема.
- Какво друго може да прави този компютър?
- Много неща.
Мам се свърза с него телепатично: – Време е за обяд.
Идваме - отговори й той и каза смеейки се:
- Хайде да се прибираме. Викат ни за обяд.
Андрю го погледна изпитателно и започна да се смее:
- Как става това по дяволите?!
- Не зная – беше откровеният отговор от Иван.
Андрю не му повярва. Върнаха се при къщата тъкмо навреме. На масата бяха извадили пакетите с храна и подготвяха обяда. Приближиха се и седнаха при другите. Обяда започна в мълчание, но Кларк не издържа.
- Искам да попитам, принципно как работи този компютър?
- Принципът му е като на всеки един. Разликата от останалите е, че има само един елемент, който ще наречем генератор. Този елемент, изпълнява няколко основни и спомагателни функции. В него се намират процесора постоянната и оперативната памет. Другата основна функция е да снабдява устройството с енергия. Както виждате тази система няма външно захранване, няма акумулаторни батерии. третата основна функция е осъществяването на постоянна безжична връзка между тези елементи, независимо къде се намират и в какво устройство са монтирани. Ако сте обърнали внимание, вчера ви казах, че този компютър има толкова оперативна памет, колкото му е необходима. Стандартно в него има заложена 8 гигабайта такава. При необходимост генератора влиза във връзка с други устройства и ползва тяхната за извършване на операцията, която обработва в момента.
- С какъв обем е хард диска?
- Няма такъв. Информацията се записва в кристал, който се намира в генератора. Обема му е неограничен имайки предвид сегашните представи за обем. Принципно, ако се запълни, може да използва на други устройства, но това не би трябвало да се налага.
- Представям си го, но не мога да го проумея – каза Том.
- Трудно е, докато се свикне.
Андрю се засмя. Имаше чувството, че вече нищо не може да го изненада. Само Стан мълчеше и мислеше. Беше под голямо напрежение. Представяше си до какво може да ги доведе това. Всички срещу тях. Познаваше вълчия принцип в бизнеса. Нещата можеха да излязат от контрол. Очертаваха се огромни проблеми.
- От къде черпи енергия генератора? – попита Том
Иван очакваше този въпрос. Бяха го обсъждали с Изи. Беше разбрал принципа, но и на него самия много неща му бяха неясни.
- Вселената е наситена с енергия. Хиляди звезди излъчват такава. Тя се движи в пространството и ако има разработен метод за усвояването й, не е никакъв проблем да се използва. Нашия генератор усвоява една част от нея. Всички сте чували термина космически лъчи. Те са с много широк спектър. Да наречем един вид от тях Q лъчи. Именно тях нашият генератор трансформира в електрическа енергия и захранва компютъра. Тази енергия на този етап от развитието на нашата галактика е неизчерпаема.
- Това е революция в енергетиката – възкликна въодушевено Том.
За първи път откакто бяха започнали този разговор старият Стан Милър се обади:
- Тази революция може да ни помете и да изчезнем завинаги от този свят. Да засегнем интересите на енергийните компании. Това е равносилно на самоубийство. В прекалено дълбока вода нагазваме.
- Енергията, която може да абсорбира генератора ни, е в рамките на захранването на този компютър. Тя в малки количества и принципно не може да се използва за други цели – опита се да ги успокои Мам.
Въпреки това сянката не слезе от лицето на Стан.
“Ще берем ядове. - мислеше си Стан - Големи ядове се очертават на хоризонта.”
      За първи път в живота си се почувства нищожен и малък. Възможностите пред него и фирмата им се очертаваха като огромни, но рисковете, които трябваше да поемат, пропорционално нарастваха с тях. “Мисля дори, че прогресията е геометрична.”
- Господа – каза той умислено – предлагам да се приберем в София. Според мен трябва да обсъдим от всички страни създалата се ситуация. Освен това имаме за решаване и друг проблем. Проблем, който не търпи отлагане.
      Смит не излизаше от главата му. Нещата станаха много дебели и ако част от тази информация излезеше извън пределите на техните преговори, не искаше и да мисли, какво може да последва.
- И аз така мисля – каза Андрю – трябва да сме сигурни, че всичко, което става тук, ще остане между нас.
- Ще се наложи да приберем компютрите. – каза Иван – Като възобновим диалога, ще ви ги дам отново.
      Стана и с Мам ги прибраха в багажника на колата. Почистиха масата и потеглиха към столицата. След два часа се прибраха по стаите си. Иван се уговори с Андрю да дойде в техния апартамент след половин час. Изи ги чакаше седнал на единия фотьойл в хола. Тъкмо обсъждаха как да постъпят в създалата се ситуация, когато на вратата се почука. Изи отиде в една от спалните, а Иван отвори вратата. Беше Андрю.
- Влизай - каза му той.
Седнаха и Иван извика Изи. Запознаха се.
- Интересно име – каза Андрю
- От Израел – отговори му Иван. – Обсъдихме с нашия екип и решихме да присъстваш на разговора ни със Смит. Ако го повикаме тук ще се усъмни. Според мен най-добре е, да го изпратиш в заседателната зала. Ние ще сме там. След 5 минути и ти ще дойдеш там.
- Става – отговори Андрю.
- Ти ще му задаваш въпросите. Мисля, че така ще е най-добре.
- И още как – много сериозно каза Андрю – ще си каже и майчиното мляко. Притеснява ме факта, че в заседателната зала може да ни чуят.
- Няма да се наложи да повишаваме тон – каза Иван.
Иван подаде на Андрю една кутия с дискове.
- Кажи му да я занесе в залата.
- О.К. - взе кутията Андрю и стана.
Всички излязоха от апартамента и в коридора Андрю се спря като закован.
- А неговата камера? Той е видял всичко.
Няма проблем – отговори му Изи. В момента гледа еротичен филм.
Андрю се засмя:
Май за всичко мислите.
- Налага се – каза Изи без да се усмихне.

      Смит влезе в заседателната зала с кутията дискове. На масата стоеше Изи.
- Изпраща ги г-н Томас – каза Смит.
- Остави го на масата - отговори му Изи без да вдига поглед от лаптопа пред него.
      В това време в стаята влязоха Иван и Мам. Смит се обърна и в очите му се появи изненада. Погледите им с Мам се срещнаха и нещо сякаш избухна. Той се изпъна за момент и бавно се свлече на пода. Изи и Иван го вдигнаха и сложиха на близкия стол. Гледаше в една точка след хипнотичния удар на Мам.
- Как се казваш? – зададе тя съвсем спокойно първия въпрос.
- Майкъл Смит.
- Какво работиш?
- В агенцията за охрана на КИК.
- Кой ти е шеф?
- Андрю Томас.
Иван чу приближаващи се стъпки и леко отвори вратата като направи знак на Андрю да пази тишина.
- На колко си години – продължи Мам
- На 32
- Имаш ли семейство?
- Не
Андрю седна на стола и попита тихо:
- Кой разпореди да монтираш камера в апартамента на г-н Антонов?
- Питър Брук
- Къде е той? - продължаваше Андрю.
- В София.
- Как се свързваш с него?
- Негови агенти дежурят в кафенето на хотела. Като слизам за кафе, получавам инструкции.
- Кога пристигнаха в София?
- С чартърен полет ден преди нас.
- Каква информация им предаде?
- Описание на охранителната система, която монтираха българите и снимка на компютъра в коридора, когато го носеше г-н Антонов към заседателната зала.
- Знаеш ли къде са настанени Питър и хората му?
- Не.
- Кога е следващата ви среща?
- Тази вечер в 19.30.
- Къде се записва информацията от камерата?
- Предполагам, че колата с оборудването им е на паркинга на хотела.
- Какъв е сигнала за евакуация при провал?
- Излизам от хотела, обаждам от уличен телефон на номер 9725877 и получавам инструкции. В случай, че не ми е възможно, оставям съобщение на бармана в кафето, ако ме потърсят , че срещата се отлага за утре. Това е сигнал за тревога.
      Иван докосна Андрю. Станаха и излязоха от залата. След малко ги последва Мам. Изи изчисти в паметта на агента момента от срещата му с Мам и Иван и го изправи до масата. След това седна на стола и написа нещо на компютъра си. Някакъв импулс премина през Смит, след което той хвърли бегъл поглед към наведения над компютъра Изи обърна се и излезе.
      Андрю, Иван и Мам бяха вече в стаята на Стан. След малко към тях се присъедини и Изи. Преди да започнат разговора прегледаха навсякъде за подслушвателни устройства. След като не откриха такива, обсъдиха ситуацията и решиха, засега да не предприемат никакви действия спрямо Смит. Можеха да го контролират. Малко дезинформация нямаше да е излишна. Питър Брук беше вълк единак. Работеше за себе си. Неговата агенция събираше информация и я продаваше на големите компании. Понякога изнудваше. Беше силен противник, но не и непреодолим. Това до някъде ги успокои.
      Иван предложи да изиграят малък театър. Ще направят съвещание в техния апартамент пред камерата. Ще разкрият план в който целта им е да ужилят компанията с около 300 000 долара. Би трябвало този господин да се хване и да опита да им продаде информацията. Ще му платят 10% и интересът му ще приключи. Андрю ще изпрати екипа си с друга задача в щатите, а сигурността ще се поеме от него и Иван.
Преди да се съгласи, Стан зададе следния въпрос:
- Кажете ми господа, как виждате нашето сътрудничество?
Иван погледна Изи и започна:
- Искаме с вас да организираме производството на тези компютри. Ние ще ви предоставим необходимите количества генератори. Вашата фирма ще ги сглобява и ще ги реализира на световния пазар. Единственото ни условие е в заседанията на борда на директорите да има наш представител и да разглеждате неговите предложения преди да вземете решения.
- Искате обединение на двете фирми?
- Няма да обединяваме нищо – засмя се Иван.
- Има само една фирма – вашата. Ние ще работим във вашия екип. Ще защитаваме общите интереси и нашите идеи, които съм сигурен ще съвпадат с вашите корпоративни интереси.
Стан го гледаше изумен.
- Къде ще произвеждате генератора?
- На този етап, не мога да ви отговоря. Мога само да поема ангажимента, че всички необходими количества, ще бъдат доставяни навреме и по план.
- Трябва да се свържа с борда на директорите – каза Стан – не мога да взема такова решение самостоятелно.
- Разбира се – каза Иван. – бих ви помолил обаче, това да стане на по-късен етап. Нека за сега всичко, което става тук да се запази в този кръг от хора. Всяко едно излизане на информация извън него може да се окаже фатално.
Стан го гледаше в очите и погледите им се срещнаха. Спокоен и уверен в себе си беше този мъж. Кимна в знак на съгласие.
- С Андрю ще имаме още малко работа – каза Иван – ще ви държим в течение.
Излязоха от стаята и се отправиха към залата за конференции. Обадиха се на Оли да спре излъчването на камерата и да изпраща сигнал за празна стая. Влязоха и седнаха в хола. Изи започна пръв:
- Андрю, доста време обсъждахме и решихме, че е в интерес на нашата обща цел е да те запознаем по отблизо с възможностите ни. Ти си умен, бързо ориентиращ се мъж и не е необходимо да те подготвяме психически. Аз и Люси не сме от тази планета.
      Ако бяха го подложили на напрежение 380 волта нямаше да реагира така. Дойде му като гръм от ясно небе. Гледаше ги с широки отворени очи които крещяха – “Това не е вярно! Това не може да бъде!”
- Така е – наруши мълчанието Иван - Въпросът е, желаеш ли да отидем на кораба, където спокойно да обсъдим всичко, което се случва.
- Да, но кога – не повярва, че го казва Андрю
- Сега – каза му Иван и Мам отвори компютъра си – сложи си дланта на екрана.
Андрю изпълни желанието му и след минута Оли потвърди, че всичко е готово.
- Ще се телепортираме по двойки - каза Изи. Първо Андрю и ти. – ръката на Изи сочеше Иван.
      Станаха и застанаха в средата на стаята. В следващия миг се разтвориха във въздуха. Появиха се на рампата в совалката. Андрю изпитваше същите усещания като Иван първия път. Оли му помогна и го сложиха да легне. Леглото започна бързо да възстановява силите му. В този момент се появиха Изи и Мам. Седнаха на креслата. След няколко минути Иван го попита:
- Как се чувстваш? Започна ли да отминава?
- В началото като взривен, но сега значително по добре.
Оглеждаше с интерес всичко около него.
- Къде се намираме?
- Геостационарно над луната в невидим от земята сектор.
- Започвам да свързвам някои неща. Всичко като, че ли си идва на мястото. Иване, а ти?
- Аз съм като теб от земята – усмихна му се той – Първо направиха контакт с мен.
      Започнаха непринуден разговор. Разказаха му за причината поради която бяха тук, за идеята на Иван да се свържат с тяхната фирма. За планетата на която избухнала война, довела до самоунищожението на живота там. Показаха му изследванията и възможните сценарии от тяхната намеса в живота на земята. Разговора продължи няколко часа, а Андрю поглъщаше невероятната информация и задаваше различни въпроси.
- Когато всичко приключи, нима ще си заминете завинаги? – изненада ги той.
- Не сме мислили по този въпрос – отговори Изи – може да оставим екип на планетата ви.
- Би било хубаво – каза замислено Андрю
- И аз така мисля – каза Иван надявайки се Мам да остане в екипа.
- Ще предадем предложението ви на съвета – каза Изи
Оли обезопаси апартамента им. Първо се телепортира Мам, а след това Иван с Андрю
Сложиха го да седне и след 15 минути той беше във форма. Излязоха от апартамента и слязоха в ресторанта. Уговориха сценария, който трябваше да изиграят Мам и Иван пред камерата тази вечер. След това се обадиха на останалите да слязат за вечеря.
      Стан беше нервен, а Том и Кларк не можеха да си намерят място от връхлитащите ги въпроси, които нямаха право да зададат в този момент. Вечерята премина мълчаливо. Напрежението висеше във въздуха, като градоносен облак пред лятна буря в очакване на първите светкавици възседнали яростния порив на вятъра. Андрю погледна Иван и се учуди на спокойствието му. Или беше голям артист, или наистина вярваше в успеха на тази мисия. Второто беше по вероятно. На малко хора имаше доверие. Иван вече беше един от тях.